Космическите хора са от Марс
Космическите хора са от Марс / netinfo

Преди петдесет години Съветският съюз изстреля първия изкуствен спътник в света. "Спутник" влезе в орбита на 4 октомври 1957 г. в разгара на Студената война. Беше изненада за света, шок за мнозина американци и стартов изстрел за надпреварата в космоса между свръхсилите. След това Америка започна да съперничи със Съветския съюз за господство в космическото пространство на принципа "моят е по-голям от твоя", докато все по-високи ракети отнасяха все по-големи товари все по-надалеч.

От цялото това перчене в наши дни е останало убеждението, че пътуването в космоса е мъжествено начинание за ентусиасти, ни повече ни по-малко завладяване на слънчевата система от мъже с лъскави костюми и огромни ракети. През 50-те години мнозина си представяха, че в идващите десетилетия нови и нови пространства ще бъдат завладявани от пионери, поставили си за цел да колонизират космоса. Представяха си, че към края на хилядолетието ще има най-малкото база на луната. А вероятно и хотели в орбита, чести пътувания до други планети и рудници на астероидите, от които се добиват метали, смятани за редки и ценни на Земята. Ако разширим метафората на Джон Грей за мъжете и жените: космическите хора бяха белязани от Марс.

Оказа се обаче, че космосът е белязан от Венера. В космоса почти не се пътува, въпреки че бяха пръснати скандални суми за идеята, че пътуването из космическото пространство е съдба на човечеството. Онова, което се случи, е белязано изцяло от Венера и почти осезаемо интровертно, вместо да е насочено към външния свят. Повечето от сателитите в орбита около Земята гледат надолу, а не нагоре. Най-голямата промяна в мисленето, дължаща се на летенето в космоса, не е осъзнаването на необятността на вселената, а по-скоро на нищожността, крехкостта и целостта на Земята.

Третата скала от Слънцето

Промяната в мисленето започна по твърде марсиански начин. Преди съветските инженери да построят ракетите, които изведоха "Спутник" в орбита, войната се смяташе за нещо в известен смисъл ограничено. Дори през ядреното десетилетие, предшествало космическата епоха, бомбардировачите, пилотирани от истински хора, трябваше да доставят ядрената смърт до своите мишени. Водеха се преговори, докато те летяха във въздуха. Някои можеха да бъдат свалени, а онези, които успеят да се измъкнат, вероятно нямаше да разрушат всичко. След "Спутник" мегасмъртта можеше да връхлети за минути с ракета, без никакви преговори, и то в такива мащаби, че глобалното унищожение изглеждаше почти сигурно.

Но войнствените междуконтинентални балистични ракети не бяха единственият резултат от пускането на "Спутник". Налице бе и самият сателит. Днес близо 900 от тези неща са в орбита около Земята, направлявани от над 40 страни. Някои са старомодни марсиански шпионски сателити, но повечето са венерин тип - за наблюдаване на климата, на океаните, на промените в климата и на сушата, на която живеем. Други разпръскват телевизионни програми, осигуряват телефонни комуникации или изпращат сигнали, които казват на хората къде се намират на земната повърхност. Такива сателити помогнаха на учените и на инженерите да третират планетата като едно цяло - нещо, което те не правеха дотогава.

По-недоловимо, но с големи последици, беше посланието, символизиращо следващия етап от космическата надпревара, когато екипажът на "Аполо 8" снима как Земята изгрява на лунния хоризонт в деня на Рождество Христово през 1968 г. Земята е крехка люлка на живот в огромна и самотна вселена. Погледът към малката синьозелена планета от космическото пространство и осъзнаването на нейната цялост и уязвимост също промениха перспективата. Този образ вдъхна сила на природозащитното движение, което проходи горе-долу по това време. Както чуждата страна помага на пътешественика да оцени своя дом, така бяха нужни космически полети, за да оценим Земята.

Някои настояват, че човечеството трябва да предпочете марсианската визия, да проучва и в крайна сметка да колонизира други планети, за да осигури бъдещето на вида. Правителството на Америка иска база на Луната, китайците също проявяват интерес да стигнат там. Може би националистическата треска от недалечното минало ще се прояви под друга форма.

Поуката от последните 50 години обаче е, че колкото повече неща открива човечеството за космоса, толкова по-рядък и по-скъпоценен му се струва животът на Земята. За момента венерините пътувания за осмисляне на планетата, където се е родило човечеството, са по-добри от марсианските, чиято цел е да се открие начин за изоставяне на кораба-майка. /БТА/

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар