Европейски съюз
Европейски съюз / netinfo
ЕС е уникална наднационална форма на държавно управление, обединяваща 27 европейски държави. Създаден е с Договора за Европейския съюз (ДЕС, широко известен като Договора от Маастрихт), подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 година, в сила от 1 ноември 1993 година. В член 1 от Договора Съюзът е определен като основаващ се на Европейските общности, допълнени от други форми на сътрудничество между членуващите страни.

Европейският съюз играе важна роля в много области от ежедневието на европееца – от здравеопазване и икономическа политика до отбрана и външна политика. Значителна част от тях произтича от правомощията на Европейската икономическа общност (ЕИО), която Договорът за Европейския съюз преименува в Европейска общност (ЕО). Сред основните задачи на Европейската общност са осигуряването на стабилен общ европейски пазар, обединяваща единна политика в областта на граничния контрол, борбата с престъпността, земеделието, търговията, риболова, здравеопазването, външните работи, сигурността и други. Единната европейска парична единица евро (използвана в момента от 13 от 27-те страни членки) е в обращение от 2002 година.

За да обяснят препокриването на организациите на Европейските общности с Европейския съюз, сред европейските политици и в литературата се е наложило понятието „храмова структура на Европейския съюз“, която си служи с модела на гръцки храм с три стълба, обединени под общ покрив. Съгласно този модел, Европейските общности са първият стълб на Съюза (Европейската общност за въглища и стомана – ЕОВС, Европейската общност за атомна енергия – „Евратом“, и Европейската икономическа общност – три на брой в момента на създаването му, а днес само две, след изтичане на Договора за ЕОВС през 2002 година). Вторият и третият стълб представляват новите форми на междудържавно сътрудничество, предвидени в Договора от Маастрихт, а именно обща политика в областта на външните работи и сигурността (дял V от ДЕС) и полицейското и съдебно сътрудничество по наказателно-правни дела (дял VI от ДЕС). Всички те са обединени под този общ „покрив“, въплътен в целите и принципите на Съюза (общите разпоредби на ДЕС).

Наред с това, трите стълба на Съюза се ползват от обща институционална рамка. „Базата“ на този храм се състои от общите и заключителни разпоредби на Договора, отнасящи се до влизането в сила на Договора, времевия и териториален обхват на неговото действие (Договора за Европейски съюз е безсрочен), възможността за изменението му и условията за присъединяване на нови страни към него. Към тази база се отнася и т.нар. „засилено сътрудничество“, предвидено както в разпоредбите на ДЕС за втори и трети стълб, така и в разпоредбите на Договора за създаване на Европейска общност.

Въпреки че Европейският съюз и Европейските общности често се възприемат като едно и също нещо, Европейският съюз съвсем не е правоприемник на Европейските общности и техния наднационален характер. За разлика от тях, съгласно Договора от Маастрихт Европейският съюз не е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го национални държави. Новите форми на сътрудничество, които Договорът за Европейския съюз предвижда да се осъществят извън рамките на Европейските общности, имат подчертано междуправителствен характер.

От друга страна, всяка една от Европейските общности е самостоятелно юридическо лице и може да влиза в договорни отношения с трети страни и други международни организации. Правомощията на общностите произтичат от международните договори, с които са създадени. Те са „предоставени“ от страните членки. Това позволява да се твърди, че страните членки на ЕС са прехвърлили част от своя суверенитет и че ЕС започва да наподобява федерация или конфедерация. Все пак, от правна гледна точка, Европейският съюз не разполага с правомощия да изземва допълнителна власт от държавите членки без предварително предоговаряне на подписаните споразумения. Липсата на „правомощия да създава правомощия“, което се счита за същностната характеристика на една държава, е сериозен аргумент срещу това на Европейския съюз да се гледа като на държава.

Същевременно да се нарече Европейският съюз обикновена международна организация не би било точно, особено по отношение на „първия стълб“ на Съюза – Европейските общности, който има наднационален характер.

За дефинирането на юридическия статут на европейското обединение огромна роля играе Съдът на Европейските общности. В прословутото си решение по делото Ван Генд ен Лос 27/72 съдът определя общността като нов правов ред, различен от международния, който предоставя права и задължения не само за държавите, членуващи в него, но и за техните граждани, физически и юридически лица. Това първо и основополагащо за определянето на характера на Общностите решение създава представата за Европейското обединение като „sui generis“ (уникално). Днес, когато процесът на „конституционализиране“ на Европейския съюз е далеч по-напреднал, се налага новото понятие за Европейския съюз като „полития от държави и народи“.

На 13 октомври 2004 г. европейските лидери подписват договор за Европейска конституция. До този момент тя е ратифицирана от 13 страни членки. Но след нейното отхвърляне на последователни референдуми във Франция и Холандия през пролетта на 2005 г. проектът е замразен. Бъдещето на конституцията все още остава неясно. Основна последица от влизането в сила на този договор би било премахването на храмовата структура на Съюза, поради предвиденото обединяване на общностите и съюза в едно единствено юридическо лице. По време на тържественото честване в Берлин на 50-годишнината на ЕС неговите ръководители и представителите на страните членки приемат декларация, с която определят срок до 2009 г. за изработване на нов договор след провала на европейската конституция.

Постоянните опити за обединение на различните европейски народи предхождат самите държави. Преди 3000 години със силата на меча над Европа властват келтите, а след тях и римляните. Империята на Карл Велики и Свещената Римска империя в продължение на стотици години обединяват под слаб контрол големи области от континента. В по-ново време митническият съюз на териториите под Наполеонова власт в началото на 19 век и инвазията на нацистка Германия през 40-те години на 20 век са примери за мимолетно обединение на значителни части от Европа.

Като се има предвид многообразието от езици и култури на Стария континент, опитите за обединение обикновено били насилствени. Едно от първите предложения за мирно съюзяване на равноправни европейските държави е направено от Виктор Юго през 1851 г. Катастрофалната за континента Първа световна война е последвана от Втора световна война, която оставя след себе си Европа в разруха. Твърдо решени завинаги да премахнат възможността за възникване на война на континента и в опит да възстановят Европа, редица европейски политици възприемат идеята за наднационален съюз.

Идеята за формирането на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) е на работника във френското външно министерство Жан Моне. Министърът на външните работи на Франция Робер Шуман представя тази идея на 9 май 1950 г. (това е и причината този ден да се чества като Ден на Европа). Първоначалната идея на политиците, основали ЕОВС, е да гарантират контрола на военната промишленост в Европа, а въглищата и стоманата са главни суровини за военния отрасъл. ЕОВС включва Западна Германия, Франция, Италия и страните от Бенелюкс. Общността се създава с подписването на Договора от Париж през април 1951 г., а влиза в сила през юли 1952 г.

Впоследствие общността се разраства със създаването на нови две общности – Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Създадени са с Договора от Рим от 1957 г., встъпил в сила на 1 януари 1958 г. През 1967 г. тези три общности се обединяват в Европейска общност. С договора от Маастрихт от 1992 г. официално е създаден Европейският съюз (ЕС). Съществуващата до този момент Европейска общност е възприета като „първи стълб“ на новосъздадената структура.

В момента Европейският съюз има 27 държави членки. ЕС се простира на площ от 4 325 675 км² и има над 490 милиона граждани. Ако Европейският съюз беше държава, то той би бил седмата по територия (след Русия, Канада, Китай, Бразилия, САЩ и Австралия) и третата по население (след Китай и Индия) страна в света.

В рамките на Европейския съюз функционират пет основни институции:

• Европейски парламент – представлява европейските граждани

• Европейска комисия – изпълнителната институция на ЕС

• Съвет на Европейския съюз (или Съвет на министрите) – представлява правителствата на държавите членки

• Съд на Европейските общности – контролира спазването на договорите и нормативните актове на ЕС

• Европейски съвет – определя основната посока на развитие и приоритетите на ЕС

Финансови институции

• Европейска централна банка – отговаря за финансовата политика на евро-страните

• Европейска инвестиционна банка – отговаря за финансирането на инвестиционни проекти

• Сметна палата на Европейския съюз – контролира бюджета на ЕС

Консултативни органи

• Европейски икономически и социален комитет – представлява гражданското общество по въпроси, свързани с икономическата и социалната политика на ЕС

• Комитет на регионите – представлява регионалните и местни власти

За тясно дефинирани научни, технически и управленчески задачи отговарят множество специализирани агенции. ЕС няма официална столица. Институциите на Съюза се намират в няколко града:

• Брюксел – седалище на Европейската комисия, Съвета на министрите и на комисиите на Европейския парламент. Европейската комисия също така провежда тук своите срещи на комитетите и кратките си сесии.

• Страсбург – седалище на Европейския парламент и място за среща на ежегодната дълга пленарна сесия, продължаваща дванайсет седмици.

• Люксембург – седалище на Европейската инвестиционна банка и Съда на Европейските общности.

• Франкфурт – седалище на Европейската централна банка.

ЕС предлага редица предпоставки за развитие на икономиката в страните членки на Съюза. Тези предпоставки включват, единен европейски пазар, без мита в страните членки на ЕС за другите страни от Евросъюза, свободна търговия на територията на целия Европейски съюз, свободен транспорт на информация, хора, стоки и капитали в рамките на Европейския съюз, гарантиране на демократичност и конкурентност в рамките на страните и качество на предлаганите продукти, отговарящи на строги критерии за качество. ЕС осигурява и икономическа помощ на изоставащите страни в ЕС, като така се стимулира икономиката. За България в момента са отделени милиони евро по земеделските и структурните еврофондове.