Каква е съдбата на Цигарена фабрика-Пловдив?
Каква е съдбата на Цигарена фабрика-Пловдив? / netinfo

Златомира Драганска, изпълнителен директор на Цигарена фабрика – Пловдив, в интервю за Дарик радио.

Г-жа Драганска, предрешена ли е според вас ликвидацията на двете цигарени фабрики в Пловдив и Стара Загора след становището на НС и УС на „Булгартабак холдинг” АД да се отнемат лицензите за производство и марките, които се произвеждат в тези две фабрики?

Отнемането на марките и лицензите и продажбата на двете дружества като активи е равносилно на ликвидация. Не мога да се съглася с направеното предложение в доклада до министър Петър Димитров. Не виждам пречка Пловдив и Стара Загора да се продадат като действащи предприятия, независимо какъв ще бъде делът на бизнеса в цената им. Не знам в икономическата теория за правило, което да сочи, че обемите от дейността трябва да надвишават стойността на активите. По-важният показател е задлъжнялостта. Ние просрочени задължения нямаме, а преди шест години имаше 45 милиона лева дългове. Цигарена фабрика – Пловдив има чиста печалба за миналата година 1,5 милиона лева и то реализирана само от дейност. Не приемам, че има необходимост от продажба на предприятието като недвижими имоти.

Какъв изход виждате от създалата се ситуация, в която всички три предлагани варианта от консултантите по приватизацията и от ръководството на холдинга водят към една цел – концентрация на българското производство само в Благоевград?

Единственото възможно и добро решение за пловдивската фабрика е бърза приватизация заедно с лицензията за производство на цигарени изделия и седемте марки, които произвеждаме. Какъвто и да е друг начин на преструктуриране ще изисква много време и ново политическо решение. При продажба през борсата или чрез преговори ще бъдат защитени и интересите на миноритарните акционери, които държат 22 процента от капитала.

Според вас продажбата на фабриките в Пловдив и Стара Загора едновременно с останалите ли трябва да стане или изпреварващо?

Нямаме нищо против едновременната продажба на четирите фабрики, но такъв вариант технологично би забавил намирането на нов собственик. Програмата, която готвим, предполага да се вземе решение за раздържавяването на дружествата в Пловдив и Стара Загора преди останалите две. Това, разбира се, предполага парламентът да отмени приетата, но замразена стратегия за приватизацията на “Булгартабак холдинг”.

До приватизацията по какъв начин ще работите в среда на нелоялна конкуренция и предстоящо ново вдигане на цените заради по-високите акцизи?

Ситуацията на българския пазар е изключително комплицирана. Повече от 1 година ние сме изправени пред много сериозна пазарна конкуренция, без да имаме възможност да й се противопоставим с всички средства на пазарното поведение. Така или иначе, налага се да работим така, че дружеството да посрещне приватизацията в добро състояние. Съществува опасност, ако този период продължи по-дълго, и четирите фабрики да намалят сериозно пазарния си дял. Имахме доброто решение (общо за холдинговата структура) да произведем по-големи количества при старите цени преди Нова година, които все още продаваме. Тази продукция обаче е на изчерпване. Сложността при определянето на новите (по-високи) цени е как цигарите ни да останат продаваеми и същевременно да си осигурим някаква минимална печалба над себестойността.

Като говорим за нови цени, означава ли, че ще искате самостоятелна ценова политика при положение, че сте обвързани със сключените от холдинга договори за доставка на суровини и материали?

Относителна самостоятелност е невъзможна при положение, че продължаваме да бъдем дъщерно дружество на холдинга и при обвързаността ни с договори за доставки и дистрибуция. Това, което можем да направим в момента, е програма, с която да поискаме и мотивираме облекчаване на обвързаността ни с холдинга.

За какви облекчения настоявате?

Искаме холдингът да премахне роялтите, които получава за произвежданите в Пловдив марки. По договора за отстъпване на марките плащаме за всяка продадена кутия по 1,5 процента лицензионно възнаграждение, и то не от нетните приходи, а от цената на дребно с ДДС. В така създадената ситуация холдингът трябва да се лиши от тези отчисления, тъй като неговите дъщерни дружества, от които получава приходите си и се издържа, са в тежка пазарна ситуация.

Какъв е размерът на платените от пловдивската фабрика роялти за миналата година? Оставането на тази сума в дружеството може ли да покрие необходимостта от вдигането на цените заради новия акциз?

За миналата година лицензионните отчисления са около 3 милиона лева. Безспорно роялтите влизат в себестойността на продукцията. Спестяването на този разход ще ни позволи по-малко увеличение, но не и намаление на цените на цигарите.

Кога очаквате на пазара да се изчерпат количествата цигари на старите цени и ще поискате ли самостоятелна ценова политика?

До края на февруари вероятно ще имаме от всички асортименти, от някои ще има и за март. ММ, синя „Фемина” и ментолите са на изчерпване. С колко ще се вдигнат, не мога да кажа отсега. Това е въпрос на ценовата политика на холдинга. Дори в момента да искаме самостоятелност в ценообразуването, вече сме обвързани с нашата себестойност във връзка с увеличението на акцизите. На този етап е невъзможна самостоятелната ценова политика. Въпреки това, ще преценяваме всички “за” и “против” дали да поискаме такива правомощия от холдинга.

Какви други мерки ще предложите на ръководството на “Булгартабак”?

Да преразпредели поръчките по външнотърговските договори, които сключва, по-равномерно между фабриките. В Благоевград работят на три смени. Част от експортните поръчки за твърда опаковка могат да бъдат прехвърлени в Пловдив – имаме машините и ресурса да ги поемем. Не е нормално едно от предприятията да е в цветущо състояние, да се толерира всячески. Ролята на един холдинг не е ли да балансира и координира дейността между предприятията?! Друго наше предложение за стабилизиране е част от рекламния бюджет на “Булгартабак” да бъде насочен към марки, които се произвеждат в Пловдив.

Какви средства за реклама на произвеждани в Пловдив марки бяха отпуснати миналата година?

Нула лева. Холдинговата политика е насочена към рекламиране само на две марки, които били перспективни – “Виктори” и “Ева”.

Реалистично ли е ръководството на холдинга да приеме вашите предложения?

Не, за съжаление. Ние ги посочваме като конкретни възможности до приватизацията “Булгартабак” да управлява дружествата балансирано. Нямам обаче илюзията, че това ще се случи.

Това означава, че фабриките в Пловдив и Стара Загора наистина няма да оцелеят при такава политика на низвергване и в такава враждебна пазарна среда...

Не бързайте с подобни заключения. Ще се борим и ще изработим адекватна на пазарната ситуация ценова политика. Всичко зависи от това как пазарът ще приеме новите цени. Ние сме разчели бизнес-плана си за 2008 г. за общо 1200 тона продукция до края на годината (при 1997 тона за миналата година – бел.а.)

Но одобрението и регистрацията на цените се извършва от холдинга...

Ще се борим да регистрираме адекватни цени. В момента е подадена заявка за регистрация на „Виктори” със запазена цена – 2,60 лв. При нас това не може да се случи, защото приетото предложение на “Булгартабак” за новите акцизи дава най-добри условия за високия клас цигари. Ние умуваме цени от 2,30 до 2, 60 лв. за произвежданите в Пловдив марки при сегашна цена 2 лв.

Разпродажбата на активи на Цигарена фабрика – Пловдив вариант ли е за оцеляване?

Все още имаме неоперативни активи, с които можем да се разделим, без това да засегне дейността ни. Това са три склада в центъра на града, складовите бази в Бенковски и Стряма, почивната база в Калофер и земеделска земя в областта. Продажбата им безспорно е част от програмата за оцеляване, но ще продаваме само в степен, в която това е наложително. Със сигурност не бихме се разделили с производствената площадка до „Юрий Гагарин БТ” – това е вариантът цигареното производство да се изнесе само за три-четири месеца от центъра на Пловдив в Северната индустриална зона.

Очаквате ли интерес към пловдивската фабрика при евентуално обявяване за приватизация?

Малко вероятно е стратегически инвеститори да проявят интерес. По-вероятно е да играят български инвеститори, но всичко зависи от цената.

Защо ръководството на “Булгартабак” не иска да допуснат приватизация на бизнеса на Пловдив и се насочва към разпродажба на активите?

С нов ангажиран собственик ще бъдем сериозна конкуренция дори на Благоевград. При цигареното производство не е важно да имаш в момента високи технологии, с каквито в сега разполага благоевградската фабрика. Машини и съоръжения се закупуват бързо на лизинг. Ясно е, че ликвидацията на дружествата в Пловдив и Стара Загора ще повиши цената на другите две фабрики. Най-безболезненият за холдинга вариант е работниците сами да си подадат молби за напускане и при липсата на сигурност за бъдещето да си вземат сега по 20 000 лв. обезщетения. Така сами ще затворим дейността на предприятието. Не случайно от Надзорния и Управителния съвети са съгласни да коментират по-високи обезщетения от предвидените по браншов договор 23 заплати.