Пряка връзка в "Седмицата" на "Дарик" радио със Сингапур, с Илиян Михов, който се очаква да стане вицепремиер в правителството на Бойко Борисов:
Ще бъдете ли в България в сряда, когато ще се гласуват промените в правителството?
Не знам дали ще успея за сряда. Ще направя всичко възможно, но засега не съм сигурен дали ще успея.
Понеже трябва да се закълнете като вицепремиер.
Да. Днес ще говорим с г-н Борисов и ще го доуточним това. В момента, в който знам, вече ще го кажа публично.
Всъщност колко време ви трябва, за да напуснете работите, които имате в момента - преподаването във френското бизнес училище в Сингапур?
Трябват ми може би около месец и половина, за да се привършат тук нещата, които нямаше как да ги... просто да ги премахна, защото малко нали набързо стана цялата работа. Сега мисля, че... В тези месец и половина - два пак ще се занимавам във всеки един момент, в който мога, със ситуацията в България, ще следя какво става, ще чета, а пък по-нататък вече ще видим накъде отива.
Тоест реалистично е и да не станете сега вицепремиер? Защото то няма как от Сингапур да вицепремиерствате в България или за това говорите?
Той, г-н Борисов, го каза много ясно. Аз не мога да го кажа по-ясно от това. Той каза, нали, че ще има такъв пост и той ще реши кога ще бъде назначен. Така че вероятно няма да стане сега в сряда. Откровено да ви кажа, нямам по-конкретно информация.
Кристалина Георгиева, интервю нейно ще чуят слушателите ни малко по-късно, казва, че имало идея вие заедно с нея и Любомир Христов да бъдете нещо като постоянен съвет към министър-председателя. За това поне е говорено по-рано.
Да, даже всъщност такъв съвет се сформира ноември месец. Беше обявен от г-н Борисов, но видяхте, че с тези пожари, които настанаха, трябваше да се получи едно бързо разместване и г-н Борисов предложи на г-жа Георгиева да заеме... да се кандидатира за поста еврокомисар и тогава постът, който той дълго време готвеше всъщност за нея и имаше тя също така да довършинякакви неща в Световната банка, за вицепремиерския пост, тогава реши, че няма нужда вече да се чака и е добре да се заеме този пост, така че този съвет всъщност просъществува много кратко време и не успяхме да извършим толкова работи, колкото бихме искали.
Впрочем това май не е първа покана към вас. През 2001 г., когато се правеше правителството на Симеон Сакскобургготски, четох в тогавашния "Труд", че вие сте били едно от възможните имена за вицепремиер и тогава сте казали, че вие не сте сигурен, че ставате за това. Какво се промени от 2001 до 2010 г.?
Сега, тогава не знам... аз не си го спомням това интервю... Всъщност това, което исках да кажа нещо по-конкретно, е, че тогава може би в пресата се е въртяло това име, но аз не съм имал никога покана от тогавашния министър-председател да бъда вицепремиер. И дори г-н Борисов, когато... преди няколко седмици, като се срещнахме, и той ме попита "ти досега защо не си бил министър", и из отговорих, че една от причините, че много си обичам професията, но втората причина, която може би е по-важната, е, че досега всъщност никой не ми е и предлагал да бъда министър... така че то не можеш да станеш министър, ако не ти предложат.
Да поговорим за идеите ви в икономиката. Какво трябва да се промени в българската икономическа политика? Коя е основната идея, с която идвате?
Най-важното нещо, което ще се опитам да направя, е да мислим за дългосрочното развитие на страната. Разбира се, ще се занимаваме с кризата. Аз мисля, че в момента екипът, който е в правителството, има доста идеи и ще ги обсъдим с тях - за бюджетната политика, за различни мерки за съживяване на икономиката, това, общо взето, ще бъде екипна работа. За мен това, което е по-важното, е, че за пръв път в историята според мен, по-новата история на България, министър-председателят казва "за нас не е важно само да мислим за тези четири години или да мислим само за настоящата година, за излизане от кризата. Аз искам да мисля за следващите 10, 15, 20 години. Може и да не е на власт ГЕРБ, но важното е да изградим дългосрочна стратегия, да имаме поне визия правителството, пък и дано да се сплотим цялата държава около тази визия къде ще бъдем след 20 години. И това изисква доста работа, изисква съобразяване с различни изисквания от Европейската комисия, средствата, които можем да използваме оттам, но дори това не е най-важното. Най-важното е вътрешна мобилизация и сплотяване около идеята за икономическо развитие на страната.
Всъщност кажете нещо повече за тази визия. Какво си представяте България да има място в световната икономика? Може би аз, дилетантски изказвайки се, не съм бил впрочем в Сингапур, но като ми кажат Сингапур, си представям високи технологии, много развит туризъм заради стратегическо място. А като кажеш България, какво си представяте в дългосрочен план, че ще си представят например хората в Сингапур? Тук да ви направя един комплимент. Разказваха ми за вас, че като кажеш България в Сингапур, и казват Михов. Та освен Михов какво друго... какво друго ще казват?
Наистина за Сингапур представата ви е доста вярна. Ако един ден България стане толкова богата, колкото е Сингапур на глава от населението, значи, и благодарение на политиките, които сме или провели, значи сме си постигнали целите с пълен отличен. Но това е, разбира се, трудно, но не е невъзможно. Аз когато преподавам, често говоря и за Сингапур, и за други държави. Все пак преди 30-40 години Сингапур е бил една доста бедна страна, всъщност 60-те години по-бедна Ангола, и тогава Азия не е това, което е сега. Тогава Азия е била доста бедна изцяло тук, в района. Постепенно с мобилизация, с инвестиции в различни индустрии, с подпомагане на технологии, в момента на биотехнологии, на всичките тези науки Сингапур е една от най-богатите държави в света, по-богата от Щатите като доход на глава от населението. Процесът не е толкова елементарен. Те също са правили грешки тук-таме, но когато имаш желание и имаш отговорно правителство, което иска да създаде тази визия, Сингапур показа, че не е невъзможно, независимо къде се намираш в света. И сега...
Ама вие казахте повече за Сингапур, отколкото за България. За България какво си представяте по-конкретно, освен че ще има визия?
За България абсолютно според мен няма никакъв проблем след 20-30 години да бъде място, в което се развиват високи технологии, в което има научни изследвания, които водят до иновации, които водят до по-висока производителност. Но това, което е важното да се разбере за България, така че ние да тръгнем за по-бързо развитие, е, че една държава е богата, когато производителността е висока. Това просто, нали, буквално е тавталогично да се каже. Оттам нататък въпросът е какво означава това производителността да е висока, нали, как вдигаме производителността и отговорът е, че хората в крайна сметка, фирмите, бизнесите по света са по-производителни, ако организацията на производство е по-ефикасна. Това означава, че трябва да се махнат пречките за създаване на бизнес, това, което вече и г-н Дянков сигурно е говорил и го правят, да се подпомогне предприемачеството и въобще да се помогне на държавата хората сами да искат да направят нещо, което ще направи страната по-богата и по-добра. Това, което според мен понякога се изпуска, това, което е... някак си виждам в България понякога се води дебат от едната крайност, нали, че бизнесът е лош и че... всички в бизнеса са корумпирани. Има една проста истина. Ако няма бизнес, ако няма производство, ако няма фабрики, фирми, ние тогава трябва да се върнем в първобитно-общинния строй, в който всеки си копае градинката и ходи на лов сам, т.е. трябва да се организира производството и тази организация, колкото е по-добра, толкова хората произвеждат повече и са по-производителни и държавата е по-богата.
Какво се готвите да направите с еврофондовете? Къде е грешката, която прави България?
Знаете ли, още всичките тези политики, вие за които искате да ме попитате, искам първо да ги обсъдя с министрите, да сме сигурни, че, нали, сме на едно и също мнение, че вървим в една посока. Аз не искам да казвам неща, които после в един момент се оказва, че не са консенсусни и че може би в крайна сметка и аз греша. Но едно от нещата, които за еврофондовете според мен е важно да се разберат, е, че някак си има изискванията, които България трябва да изпълни, за да получи тези пари. Имаше преди 4 години, мисля, имаше едни прекрасни статии на Александър Божков, бог да го прости, който обясняваше още тогава, преди да влезем в Европейския съюз, че е трудно да се асимилират тези фондове, че те си имат изисквания, трябва да се изработи стратегия, трябва да се изработят планове на национално ниво, на регионално ниво и дори не само, че трябва да се изработят тези планове, ние имаме достатъчно хора по министерства и учреждения, които ще ги изработят тези планове, има нужда тези планове да бъдат съгласувани с реалната структура на страната, така че това, което ние обещаваме в тези планове, да може да се изпълни. Още тогава той каза, че имаме проблеми с много от тези неща, и според мен някак си виждаше в бъдещето какво ще стане след 3-4 години, когато имаме наистина достъп до тези фондове. Това е, което според мен трябва да се направи.
Защо България трябва да въведе еврото бързо? Впрочем тази идея има редица противници.
Сега, според мен бързо... трябва да се въведе еврото, като минем през нормалните стъпки. Няма нужда сега да прибързваме, защото някак си по-добре е да минем през цялата процедура, която е установена от Европейския съюз, от централната банка и всичко да стане по нормален начин.
Не, има... извинете, само да ви кажа идеите на противниците на влизане в рамките на половин година например в чакалнята за еврото. Те казват - по-добре е сега да имаме по-висок бюджетен дефицит, държавата да дава повече пари за различни дейности и така тези пари да стигат до бизнеса, така ще се справим по-лесно с кризата, българската икономика ще е по-дълго по-конкурентоспособна, не трябва да се прави свръхусилие в името на еврото. Това е грешка.
Според мен бюджетният дефицит е нещо, което трябва човек много внимателно да го обсъжда, в следния смисъл... аз не казвам, че бюджетният баланс трябва да бъде на нула, но същевременно е много трудно, когато бюджетният дефицит отиде към 3, 4, 5 процента, да се подпомага държавата, тогава изведнъж да тръгнем да го обръщаме. Просто това е... веднъж като се изпусне... и според мен Гърция е много добър пример за това, много трудно се връща котката обратно в торбата. Затова човек трябва да внимава. Точно какъв ще бъде бюджетният дефицит, дали ще бъде нула или както г-н Борисов каза вчера, може би един процент, или ще бъде до три процента, над три процента, пак е нещо, което ще се обсъжда. Според мен влизането в еврото, ако влезем в чакалнята дори на еврото, това не означава, че бюджетният дефицит трябва да бъде три процента, до три процента. Бюджетният дефицит трябва да бъде до три процента в ERM единствено ако искаме след това моментално да влезем в еврото. Ние може да сме в чакалнята и да си има дефицит, който е над три процента, и да не влизаме в еврозоната. Но това...
Тоест вие кога виждате българите да се разплащат с евро?
Кога ще започнем... ще приемем еврото ли?
Да, кога го виждате?
Зависи, ето, вие казвате, нали, аз мисля че това... въпросите, които поставяте, са много верни. С тези, които са противниците, тези... хората, които твърдят обратното, нали, съм готов да водя спор, защото това е една важна позиция, която трябва да разбере. И ако наистина кризата се задълбочи, тогава може и еврото да дойте доста по-късно. Ако ние обаче успеем тази година да изведем държавата от кризата и постепенно да влезем в ERM 2, оттам нататък след две, три, четири години България може да бъде в еврозоната.
Вчера Иван Костов каза "Илиян Михов да се откаже от хлабавия борд", му викаше той. Ще се откажете ли от така наречения модифициран валутен борд? Общо взето, той описа, че този вид ваши изказвания за разхлабване на борда провокират хората да превръщат парите си в евро, което е най-малкото необходимо нещо за България в момента.
Според мен тази тема вече беше преекспонирана. Идеята беше преди няколко месеца, когато дадох това интервю... идеята е как може държавата да се справи със ситуация, при която да има валутен борд, да има и инфлация. Аз прочетох изказването на г-н Костов и наистина, нали, Българските народна банка има възможност за антициклична политика, но факт е, че инфлацията тогава достигна двуцифрени размери. Аз въведох тази идея, за да бъде дискутирана. По никакъв начин, и пак това вече го казах в десет интервюта досега, по никакъв начин моето идване...
Няма да бутнете борда.
Не само че няма да го бутам, въобще тази идея за модифицирания борд, ако въобще се обсъжда, ще се стигне до някакъв консенсус, но ако няма консенсус, ако г-н Костов не е убеден... пак смятам, че разумни хора като него и като г-н Георги Ганев и други хора от макроикономическата асоциация, ако те не са убедени, значи може би има нещо грешно. Аз не съм женен за тази идея, за да се каже "на всяка цена трябва да стане". Напротив.
Как могат да се смъкнат лихвите, за да... ако цитирам тази миховска рапсодия от ваши студенти, която върви в you tube, да ни тръгне износът, защото ще ни застигне инак злото.
Е това е един от проблемите на борда, че всъщност паричната политика не съществува. Другият проблем на това, че е борд, а не сме в еврото, е, че все пак колкото и малък има някакъв валутен риск, т.е. има проблем с това, с доверието в страната по един или по друг начин. И не случайно, когато кризата започна, някои международни агенции ни свалиха рейтинга, защото имаше опасението дали ще можем да издържим на това. Тоест лихвеният процент не може да бъде контролиран по време на борд, а още по-трудно е, когато има криза, да се опитваме да го сваляме. Едно от нещата, разбира се, което може да помогне в случая, е като имаш нисък бюджетен дефицит, както стана вчера или онзи ден, "Муудис" казаха "всъщност при този си дефицит на България се вдига от стабилен на положителен инвестиционният риск, от което рейтингът... от което всъщност обикновено при по-нисък риск, лихвените проценти падат. Значи, това е един... (не се разбира - бел. ред.)... страничен за по-ниски лихви.
Трябва ли заем от Международния валутен фонд? Идея, впрочем и тази седмица, въртяна. Доц. Ганчо Ганчев, председател на Института за икономика и международни отношения, в един български вестник казва, че един милиард евро с цел да гарантират сигурност е много добре да договорим с МВФ.
Откровено да ви кажа, пак искам, нали, тези неща да ги погледна по-отблизо, да се запознаем, да ги обсъдим. Но в момента не виждам някакъв смисъл от такъв заем, защото финансите на страната са в добро състояние, бордът е здрав. Ние имаме завидно нисък дълг, нали. Като ни гледат съседите, тук даже с един мой колега грък си говорихме за развитията в България тези дни. И когато му казах къде е нашият дълг и къде е техният дълг, над 120 процента, те просто не можеха да повярват. При такава стабилност не съм сигурен защо трябва да го правим това, но, пак ви казвам, нека да се върнем на тези теми след две-три седмици, след като аз обговоря тези неща с другите министри да знаем, нали, че стоим на едни позиции.
Бихте ли послушали израелския премиер Нетаняху и да сваляте ДДС на всеки шест месеца?
По-ниските данъци...
С по половин процент.
Да. По-ниските данъци по принцип са добри за всички, ако можем с по-ниски данъци да си финансираме разходи на държавата, ако по-ниските данъци не водят, както в някои случаи са довели, тоест има такива исторически епизоди, са довели до органични дефицити. Ако можем да си го позволим това, няма нищо по-хубаво от това хората да плащат по-ниско ДДС, цените да са по-ниски, всеки да може да си купува повече стоки, отколкото иначе. Така че това е добра идея. Въпросът е дали е осъществима от гледна точка на разходите, които имаме като...
Не, обсъждат се два варианта. Единият - този на Нетаняху за по половин процент през шест месеца, или догодина да стане 18, а пък до края на мандата на ГЕРБ - 16. Вие за кой сте?
Не знам дали има някаква голяма разлика между тези двете... двете действия или двете политики. Не виждам, нали, дали едното ще доведе до коренно различно поведение...
Аз ще ви я кажа, ако позволите. Тези дето примерно имат касови апарати ще трябва да ги пренастройват през шест месеца заради ДДС-то, цялата администрация ще трябва да се пренастройва през шест месеца, а може би вие не сте били дълго време в България и сте позабравили как изглежда българската администрация.
Ами, да, ето примерно това е един добър аргумент да не е през шест месеца, щом, нали, създава такива трудности това пренастройване. Това е един добър аргумент да не е през шест месеца, а да бъде малко по-дълъг период, но пък същевременно по-значително и по-драстично.
Бихте ли запазил мегаминистерството на икономиката, енергетиката и туризма?
Това не зависи от мен, независимо какво ще кажа...
Смятате ли за разумно обаче толкова голям сектор да се управлява от едно министерство, то не е един сектор, ами цели три?
Да. Зависи отново, нали, как се справят. Аз в момента не виждам някакви гигантски проблеми да са се появили там. Но, пак ви казвам, нали, някак си искате да ви отговоря на въпроси, които са малко, нали, встрани от това, което аз съм следял досега.
Меркел казва тази седмица, че кризата свършва през 2013. А Михов кога казва, че ще свърши?
Аз казах още миналата година, януари месец имах във "Файненшъл таймс" една статия, в която казах, че във втората половина на 2009 година кризата ще свърши в Щатите и след това към края на годината, началото на 2010 и в европейските страни. Какво е имала предвид г-жа Меркел в момента, нали, от този цитат не знам. Възможно е да е искала да каже, че 2013 година държавите, които са преминали през кризата, ще се върнат отново на тяхното дългосрочно развитие, в смисъл, че ще се...
Познахте. Всъщност това казва - ще се върнат на нивата на... преди кризата икономиките през 2013.
Не, на нивото на преди кризата, а на тренда, защото всяка една от тези държави, нали, се очаква да расте с по около 2 процента на година. И ние всъщност в изминалите две години или година и половина изпуснахме от този растеж и сега, докато настигнем там, където трябва да бъдем, може да ни отнеме три - четири години. Но това не означава, че тогава свършва кризата. Всъщност кризата в повечето развити страни вече е свършила.
Добре. Ще ви чакаме и в студиото в България. Казвате, че след месец и половина - два вече със сигурност ще може да поемете вицепремиерска работа.
Надявам се, да.
Пряко от Сингапур включване на бъдещия вицепремиер в правителството на Бойко Борисов - Илиян Михов. Може да видите и в you tube песничката за него от негови студенти във френското бизнес училище в Сингапур. В него те пеят, че в момента, когато световната икономика се разпада, всеки гледа към проф. Михов, за да преживее деня.
