Депутатът от групата на Зелените в Европейския парламент Ребека Хармс ще постави условия пред България за усвояване на част от компенсационните пари за АЕЦ „Козлодуй". Хармс, която е докладчик по въпроса с 300-те милиона евро, отпускани от ЕС на България за справяне с последствията от затварянето на блокове от I до IV на централата, ще внесе искането си за гласуване в пленарната зала. Повече за исканията на Ребека Хармс - разказва самата тя пред Дарик"

Предлагате България да изразходва 120 млн. евро от компенсациите за спрените блокове в Козлодуй за строежа на хранилища за ядрени отпадъци. Какви точно отпадъци имате предвид?

Аз предложих страната да използва парите за началото на намиране решение за изразходваното ядрено гориво от Козлодуй и от други ядрени източници в България. Единствената стратегия, която има, е да се изпраща отработеното гориво в Русия за преработка, но това не е отговорна стратегия.

Но такива подземни хранилища струват около 4 млрд. евро. Откъде България би могла да ги получи?

Мръсният край, ако можем така да кажем, на производството на електроенергия е много скъп и трябва да се покрият цените не само за изваждането от употреба на горивото, но и за временното съхранение на нискорадиоактивното и високорадиоактивното гориво и трябва да се плати за постоянно хранилище. Всички страни, използващи атомна енергия, са задължени да измислят и да финансират национално решение на тези проблеми.

Какво ще стане ако България реши да не се съобрази с тази препоръка и използва парите за друго?

120-те милиона ще бъдат само начална сума за началото на фонд за намиране на решение на проблема. България трябва да намери решение за временното съхранение, какво ще прави не само с отработеното гориво, но и с отпадъците, които ще бъдат върнати от Русия след преработката. България трябва да реши как и къде тези отпадъци ще отидат в дълбоко геоложко хранилище.

Кой трябва да реши какво ще стане с парите? България или ЕС?

Всички пари, които досега България е получила заради Козлодуй са използвани за две цели - за изваждане от употреба на четирите реактора и за инвестиране в нова стратегия за енергийна ефективност и за възобновяеми източници на енергия. Втората цел по принцип не е лоша, но в течение на подготовката на доклада открих, че стратегията е малко или повече символична. Открих и че няма никаква идея какво да се прави в крайна сметка с ядрените отпадъци. Казах, че може би има смисъл страната да започне да мисли за цената и стратегии за съхранения на ядрените отпадъци.

Кой решава как да бъдат изхарчени парите?

ЕК вече предложи какво да се прави с парите за спиране на блоковете в Козлодуй. Сега трябва да решим в Европейския парламент дали това предложение е добро или трябва да се  направят някакви промени. Тази дискусия е все още отворена. Предложението ще се обсъжда в няколко комисии, накрая Комисията за енергия и индустрия ще реши, ще внесе решението в пленарна зала и там ще се гласува дали ще следваме линията на Европейската комисия или моето предложение. Аз не съм сигурна как ще гласуват колегите ми, но искам сериозен дебат за нерешените финансови и технически проблеми със съхранението на ядрени отпадъци.

Европейският парламент може ли да задължи България какво да прави с парите?

В крайна сметка България трябва да изпълни изискванията как да се изразходват парите, предназначени за извеждането от употреба на реакторите.

Има ли вероятност в бъдеще ЕС да поиска спиране и на V и VI блок на АЕЦ?

Решението за спирането на блокове от I до IV се отнася само за тях. Единствено българските власти трябва да преценят дали тези блокове отговарят на стандартите за безопасност.

Защо сте против България да изнася отработеното ядрено гориво в Русия? 

Преработката му не само в Русия, а и на другите места е много опасен и замърсяващ процес. Ето защо преди години германското правителство реши да прекрати договора с френския завод за преработка. Това беше добро решение, защото не ми харесва, че ние като германци, чрез износа на отпадъци, замърсяваме Франция и Северно море. Смятам, че страните, които използват ядрена енергия, трябва да имат национална отговорност и за опасния край на използването.

Какво прави Германия с отработеното гориво?

Германия сега има временни хранилища край всяка ядрена централа. Това са сухи хранилища, които могат да работят в продължение на 40 години. Германия реши да създаде  дълбоко геоложко хранилище, но това е все още в проучвателен етап. Така че все още не сме взели истинското решение за окончателното хранилище.

Какво мислите за плановете за довършване на втората атомна централа?

Много съм критична към тези планове и се зарадвах, че германската компания РВЕ няма да инвестира в Белене. След посещението ми в Белене разбрах, че това място, за което има висок риск от земетресения, не е подходящо. България трябва да решат бъдещето на централата, но от гледна точка на риска не трябва да има реактор на такова място. Важно е да се каже също, че сега не се води дебат дали Европейският съюз трябва да помогне на България с пари за извеждането от употреба на блокове от I до IV - убедена съм, че тази финансова помощ е необходимо. Но смятам, че стратегията за ядсрените отпадъци трябва да се премисли отново.