Спукани гуми, изкривени джанти и строшени амортисьори - това бяха авточастите, които снощи варненци стовариха на стълбите на общината в морската столица. Явно търпението на шофьорите е изчерпано, след като дупките по улиците на Варна успяха да съберат на протест около 1 000 души - това оказва се е първият по-сериозен протест в страната срещу бездействието на местната власт при поддръжката на пътищата. Въпреки, че такъв протест още не е организиран на жълтите павета, София не изостава в това отношение. Защото само за миналата година Столична община е осъдена по 160 дела точно заради счупени по пътищата на града автомобили. Кой води най-много такива дела, какво е нужно за да осъдиш общината и колко ще платят всъщност данъкоплатците за това, че улиците на София причиняват тежки инциденти?
„Това не са дупки, това са дълбоки езера, пропасти, коли потъват, чупят се, всичко е в кал", казва Веселина Ботева, която живее на столичната улица „Пирин" в квартал „Бъкстон". „Пускали сме жалби до кмета на община Витоша, дори наскоро говорихме, че ще стигнем до някакъв протест, то няма коментар. До нас не идват таксита, не идват линейки, никой не желае да дойде до улица „Пирин". Сметнахме, че ние сме тотално дискриминирани като граждани. Ако се случи инцидент или ако жена тръгне да ражда, линейката не може да стигне до блока", казва Ботева.
Тя е опитала да реши проблема с дупките на своята улица чрез жалба до Комисията за защита от дискриминация, която оказва се не е точният адресат. Сега признава, че е депресирана и не знае кой път към коя българска институция да хване. През последните години сред родните шофьори се намират и такива единици мазохисти, които след като попаднат в дупка на пътя, въпреки трудностите тръгват към другите дупки - тези в борбата с българското правосъдие. Така поне твърди адвокат Михаил Екимджиев, според когото има трайна тенденция в ръста на делата срещу държавата и у нас, и в Страсбург - в това число се увеличават и делата за дупките срещу общините. Какво е нужно, за да заведеш дело срещу местната власт, ако потрошиш колата си в дупка? Ето какво отговаря адвокат Михаил Екимджиев, председател на УС на Асоциацията за европейска интеграция и правата на човека: „Първо да се опита човекът по всякакви начини да обезпечи доказателства. Първо да настоява пред органите на Пътна полиция, които ще бъдат извикани при евентуален инцидент, да отразят в протокола за пътно-транспортното произшествие, че именно то е причина или съпричинител на щетите и на инцидента. Хубаво е да има свидетели. Ако човекът е пътувал сам, а около него има офиси, магазини, хубаво е да поиска координати на хора, които са видели това. Може това да се окаже в един момент решаващо като подготовка на бъдещ процес. На трето място снимки. Съдът действително е доста резервиран, снимки, записи невинаги се примат като доказателство, но поне в психологически план те влияят, така че снимки с фотоапарати, с GSM-и, като по възможност да удостоверяват времето и мястото, на което са направени и оттук нататък остава най-трудното - да се пребориш с българския съд".
Пострадалите шофьори могат да съдят общината или Агенция „Пътна инфраструктура" по Закона за отговорността на държавата и общините за причинени вреди. По думите на адвокат Екимджиев обаче напоследък административните и гражданските съдилища си прехвърлят топката и бягат от гледането на тези дела.
„За да си намалят професионалните ангажименти и работата, много съдии започнаха да приемат, че тази отговорност - за дупките по пътищата, не е отговорност за административно бездействие по смисъла на Закона за отговорността на държавата и общините, а че това е непозволено увреждане, репарация, за което трябва да се търси по общия ред на непозволеното увреждане. Т.е. отива се на един по-тежък процес, при който задължително първоначално се плащат държавни такси, при който се плаща и за евентуални експертизи. И това значително оскъпява процедурата - т.е. нашите съдии умишлено бягат от прилагането на Закона за отговорността на държавата и общините, стеснявайки неговото и без това лимитирано приложно поле. Доста са препятствията, които един нормален човек трябва да преодолее, след като е попаднал в дупка - дупките продължават и по-нататък, в борбата му с българското правосъдие", казва Екимджиев.
За разлика от частните лица, които по-трудно се наемат да съдят общината за дупките по пътищата, вече се наложи практиката застрахователните компании, които изплащат „Автокаско" за щети от дупките, да търсят после парите си от местната власт. Най-много са пострадалите шофьори през зимата и началото на пролетта, обобщи за Дарик изпълнителният директор на „Дженерали" Константин Велев.
„Срязване на гума, понякога има изкривяване на джанти и в по-редки случаи след попадане в дупка автомобилът не е в движение заради по-сериозни щети на ходовата част. Става дума вече за по-сериозни дупки. И скоростта на движение, разбира се, също, защото понякога неочаквано за шофьора попада в такава дупка, управлява автомобила с малко по-висока скорост и щетата съответно е по-значителна. За миналата година имаме заведени около над 20 такива дела, има няколко от тях, които са спечелени, но обикновено това зависи все пак и от доказателствения материал, начина, по който съответно застрахованото лице ще иска документирането на това събитие, когато то се е случило", каза Велев.
Ако има констативен протокол от КАТ застрахователите са улеснени да докажат и в съда вината на общината за лошо поддържаните пътища. „През тази година нещата станаха далеч по-сложни, след като се ограничиха случаите, в които КАТ задължително посещава пътно-транспортното произшествие, така че в тези случаи е значително по-трудно да доказваме кое къде се е случило", казва Константин Велев.
В случаите, когато КАТ не идва на мястото на пътния инцидент, което вече става по-често, застрахователите разчитат предимно на свидетели и експертизи. И явно успяват в делата, щом Столична община само за миналата година е осъдена да плати над 1 милион лева точно заради счупени от дупките коли. Делата са предимно от застрахователи, каза за Дарик зам.-кметът на София Юлия Ненкова.
„Застрахователят плаща веднага след това предявява регресен иск към общината за щети", каза тя. На въпрос колко застрахователи са предявили такива искове, Ненкова отговори: „Много, повечето застрахователни дружества ни съдят. Ние не плащаме доброволно, защото трябва да искаме изпълнителен лист, защото сме все пак бюджетна организация и искаме изпълнителен лист да ни представят и тогава. Те ни осъждат, изваждат изпълнителен лист и ни ги предявяват като сума". Само за 2009-а година резултатите са 160 осъдителни решения. "Сумите варират средно от 14 000 до 1000 лв., тоест около средно 7000 лв., значи сумата излиза около 1 120 000 лв.", казва Ненкова.
Средно по година и половина за една съдебна инстанция е скоростта, с която се движат подобни дела, предупреди адвокат Екимджиев. „Вървят бавно и мъчително, тъй като особено в провинцията има нерегламентирани контакти между съдилищата и общинските власти, правят си взаимно услуги, общината им предоставя примерно сгради, съдът им го връща, като не уважава исковете срещу общината", казва Екимджиев.
И ако все пак успеете да осъдите общината за потрошения си автомобил, може да се наложи да чакате месеци наред с изпълнителния лист в ръка за да ви прати обезщетението, особено след последните промени в ГПК, които дават право на местната власт да ви плати, когато реши, но това е друга тема.
