"Войната май наистина е опиат". Единствената прилика между обстановката в България и хитовата лента, обрала "Оскари"-те в Лос Анжелис, май е нискобюджетната им стойност. Дали режисьори като Катрин Бигълоу биха се вдъхновили от родните политически сценарии през последния месец е спорно. Безспорно е обаче, че военната лексика, тактиките и стратегиите на бойното поле шестват в БГ-политиката с пълна сила.
Най-видната битка - тази между президента Георги Първанов и ГЕРБ в лицето на Симеон Дянков, е повече от прозрачна и като намерения и май като предизвестен изход. ГЕРБ има интерес от протакането на битката, от дебати в парламента, които да се излъчват по държавните медии, от говорилня по страниците на вестниците. Това май е единственото нещо, което в настоящата кризисна ситуация носи точки на ГЕРБ-ерите. Ясно е, че когато не знаеш откъде да намериш пари за здраве, от кого да взимаш по-високи здравни вноски, дали чиновниците да си плащат сами данък-здраве, е далеч по-удобно да се джавкаш с президента. Защото сериозните дебати за истински нужните антикризисни мерки не вдигат рейтинг, а го свалят.
Само в полето на битката срещу "лошия" Първанов, който записва цял вицепремиер, без да го пита и после пуска стенограма на разговора пак без негово знание - само в полето на тази битка се трупа бърз и реален актив в очите на хората и най-вече в очите на онези, които и без това недолюбват държавния глава. Защото дори и другите, които пък не са силни фенове на Дянков, го припознаха в ролята на жертва, попаднала в опитните апаратни ръце на Георги Първанов.
"Президентът ми заби нож в гърба" - тази реплика на Бойко Борисов е първото нещо, което излиза в Гугъл, когато пуснеш устойчивото словосъчетание "нож в гърба". Нищо, че имаше негласен пакт за ненападение на фона на често прехвърчащите искри между "Дондуков 1" и "Дондуков 2". След срещата Първанов-Дянков вече имаме ясна война с открити фронтове, чийто изход макар и предизвестен задава куп въпроси за бъдещето както на младата партия ГЕРБ, така и на опитния политически играч Първанов.
Останалите битки на ГЕРБ на военното поле срещу статуквото в отделните сектори не са от най-популярните за управляващите или поне засега им носят само негативи. Първо скочиха личните лекари, след тях пък - пациентите им, които макар и да не излязоха на протест, останаха неприятно изненадани от новината, че ще плащат повече за здраве, нищо че от ГЕРБ им бяха обещали скок на вноската едва през 2011-та. Премиерът Борисов реагира бързо и още в началото на седмицата на среща със земеделските производители ги предупреди да не тръгват по пътя на лекарите, като ги заплаши с предсрочни избори. "По-тежки месеци не е имало от войната насам - поел съм ангажимент и правя всичко възможно да изкараме тези месеци, но всичко си има граници", изрече Борисов. Каза го на фермерите, ама трябваше да се сетят всички други, че протестите са излишни, защото пари в хазната няма, а можело да стане като... като в Гърция. От друга страна, при положение, че в страната наистина липсва ясна политическа алтернатива на ГЕРБ, е ясно, че репликата за носената в джоба оставка на кабинета, си е чиста заплаха за дестабилизация.
Бързо топящият се рейтинг на мнозинството и правителството обаче трябва да е ясен знак за властимащите, че само с акции срещу Наглите, Октоподите, Факирите и т.н., както и с офанзивата срещу държавния глава, няма как да се кара през идните наистина тежки месеци. Тъкмо, за да се разграничи от тази линия, Бойко Борисов отсече само преди ден, че няма никакво намерение да си хаби енергията в битка с президента. "Аз ще правя магистрали, ще правя пречиствателни станции, ще усвоявам милиони и усвоявам от Европейския съюз, ще строя заводи, ще решавам проблемите на хората и това правя в момента. Нямам никакво намерение да си хабя енергията да влизам в подобни битки между институциите", каза премиерът в Бургас. Въпреки намеците в публичното пространство, че казаното е показателно за някакъв разрив между лидер и мнозинство, някак не звучи убедително главата на ГЕРБ да не знае какво прави дясната му ръка в парламента. Не дай боже пък ръцете да действат срещу намисленото горе!
Фронтовете, на които отвори битки младото правителство, са много - стартирана и леко стопирана беше здравната реформа, още в зародиш - на ниво сурови идеи спря и т.нар. пенсионна реформа, чакат се промени и в образователния сектор. Изобщо, куп битки, които управляващите подеха с похвален ентусиазъм и воля, и за съжаление без грам яснота за финала на своите усилия. Защото в битката с основните проблеми на българина и бизнеса са нужни конкретни управленски стъпки, подплатени с точен анализ и ясно поета отговорност. Защото правителството трябва да има план какво ще се случва в идните месеци в един сектор, ако се разбута друг, например. Защото, когато безработицата, дълговете на държавата към бизнеса и безпаричието тормозят избирателите, е трудно те да бъдат залъгвани с шоу и зрелища прекалено дълго. Воденето на битки за реформи наистина е добро начинание, но не, ако това упражнение се случва само заради самото им водене.
"Войната наистина е опиат" за ГЕРБ, защото тя естествено подхранва рейтинга на партията. Но само с едното биткаджийство не се пълнят дупки в бюджета, нито се намират нови работни места. Както каза и премиерът „война е - който издържи!". Пита се колко ще издържат избирателите? Или поне онези, които им гласуваха на ГЕРБ на 5 юли...
