Интервю с главния прокурор Борис Велчев в "Годината" на Дарик радио:
Кои са трите най-важни неща, които свършихте през 2010-а година?
Искате да кажа това, което аз съм свършил или прокуратурата е свършила. Тъй като моят личен принос на фона на работата на прокуратурата едва ли е чак толкова забележим.
Добре, кажете трите най-важни неща за прокуратурата?
Не знам дали ще ги подредя по най-правилния начин, но едно от нещата, които ми се струва важно, е, че укрепихме т. нар. специализирани екипи за разследване. Може да ви се струва малко, може да ви се струва позната тема, но това е един модел, чието развитие в последните една-две години ни дава надежда, че сме на прав път да се противопоставим на организираната престъпност.
Това са екипи от полицаи, следователи, прокурори, които работят заедно.
Точно това е. Това са специализирани екипи на хора, които са професионализирани в определена посока и това е противодействието на организираната престъпност, което има своята специфика, които работят заедно. За мен те произвеждат добри резултати. Може би, вие като гражданин ще кажете: какви чак толкова резултати има?! Уверявам ви, част от тях предстоят да се видят, част от тях вече се виждат. Оценката вероятно ще трябва да дойде малко по-късно.
Второто нещо?
Второто нещо мисля си, че най-сетне е на път да се разделят очакванията от прокуратурата от очакванията от всички останали власти в страната. Аз съм доволен от факта, че в последните две-три години поставям едни и същи въпроси - няма ли най-сетне да престанат да ни занимават с всичко. Напоследък, като че ли има чуваемост. Тази година има някакъв елемент на чуваемост и като че ли повече хора започнаха да се обръщат към контролната система в страната, а не само към прокуратурата. За съжаление това обаче не е достатъчно добре завършен процес и се надявам той да продължи и през следващата година.
Третото важно нещо, което свършихте?
Сигурно има и повече от едно нещо, което да е останало и да е важно, което сме свършили. Аз мисля, че в момента ние имаме една добре работеща прокуратурата. За това ми дава основание статистиката, която също не се възприема особено сериозно от гражданите, но ние сме държавата с по-малко от 5 процента оправдателни присъди. Зная, че това няма никакво значение за вашите слушатели, те са фиксирани върху 10-15 или 20 много трудни дела, където има и много провали на прокуратурата.
Искате да кажете, че от 100 обвинени от прокуратурата в България, 95 биват осъдени. Прокуратурата е била права да ги обвини.
Точно така. Това ме кара да мисля, че като цяло, като тенденция ние защитаваме правата на гражданите в цялата държава. За съжаление не сме толкова добри по показатели по най-ключовите, най-значимите дела, но те са и най-трудни от правна гледна точка.
Едно нещо, което не свършихте през 2010 година?
Едно нещо, което ще продължа да правя и през 2011 г. и не можах да свърша и през 2010 г., ще се опитам да дебюрократизирам прокуратурата в онази степен, в която това зависи от мен като главен прокурор. През последните месеци направих доста пътувания из страната. Срещнах се с 1/3 от състава на прокурорите. Видях какви са проблемите на колегите, не че не ги знаех и преди това, но много осезаемо ги почуствах сега. Ние продължаваме да работим в изключително бюрократична среда, която пречи на прокурора да си гледа същинската работа. 2011 година, обещавам това на колегите от цялата страна, те ще работят в много по-свободна от бюрократизъм система и ще могат да се посветят повече на своите присъщи функции.
А свършихте ли това, за което говорихте на 25 януари - тогава казвате: "дайте ми година и пак ще си говорим". И три седмици по-късно пред Ройтерс казвате, че около 300 са ръководителите на различни престъпни групировки в България и прокуратурата възнамерява до края на годината, тоест до след две седмици, да изправи повечето от тях пред съда?
Мисля, че се справихме.
Тоест има 300 обвинени ръководители на организирани престъпни групи...
Трудно ми е да ви дам точната цифра, защото това е един динамичен процес, но и вчера има задържани десетина души от Бургас, членове на организирана престъпна група. Не съм говорил за 300 ръководители на организирани престъпни групи, а ставаше дума за едно предполагаемо число участници в най-опасните престъпни групи. Точната цифра ще стане ясна след няколко месеца, когато направим окончателния си анализ. Не зная дали най-важното е да стане точно до 31 декември. По-важното, струва ми се, е да стане така, че тези хора да бъдат истински осъдени. Тази година ние имаме много чувствителен ръст, затруднявам се да кажа цифрата, но сигурно с 40 процента са повече осъдените за членство в организирани престъпни групи, отколкото миналата година.
Помните ли първата тема от разговора ни точно преди година? Ако ви кажа и датата, може и да се сетите - 17 декември. Тогава говорихме с вас и на тази дата бяха задържани 25-има души при т. нар. операция „Наглите". Точно една година по-късно какво стана с „Наглите"? Защо делото още не може да тръгне, защо през септември Софийският градски съд намери пропуски в работата на прокуратурата и върна делото за доразследване?
Г-н Вълчев, не мога да си позволя да забравя нито една тема, която сме обсъждали с вас. Помня всичко в неговата последователност. Зная всеки въпрос, който ми зададохте тогава и помня отговорите си. Факт е, че това дело е едно от най-значимите за последната година. Да, по него имаше определени процесуални пропуски, те бяха поправени. Впрочем бяха поправени, не знам дали обърнахте внимание, в рамките на седмица. Не става дума за нищо, което реално да е забавило истински процеса. Делото е в съдебна фаза. Вече мисля, че се проведе първото заседание, след това имаше отлагане, намеси се ВСС. Аз съм оптимист. Мисля, че онова, което прокуратурата трябваше да свърши по това дело, беше свършено. Просто по тези дела резултатите не идват бързо.
Според доклад на "Риск Монитор" некачественото формулиране на обвинението е една от честите причини за отлагането и връщането на делата. Ще се съгласите ли?
Не, категорично не. Не познавам доклада, вероятно той има своите основания.
Те казват още, че заради обществения натиск за приключване на досъдебната фаза в кратки срокове, това води до ущърб на обвинението, защото става дума, особено по такива дела, като това за "Наглите", за сложни доказателства, много свидетели?
Самият факт, че вие ми задавате въпроса една година по-късно, защо едва сега влезе делото в съда, също показва, че такова нетърпение има, но също показва, че не сме се поддали на това нетърпение - една година търпеливо и бавно сме разследвали. Сигурно има и дела, по които обвинението е формулирано неправилно. Статистически броят на делата, върнати от съда, прогресивно намалява в последните няколко години. Да говорим за увеличаване на този негативен процес, би било съвършено несправедливо, а и броят на оправдателните присъди вече го коментирахме.
Преди месец казахте, че сте притеснен от неуспехите по знаковите дела?
Така е и сега съм притеснен.
Например "Октопод"?
Аз не разглеждам това дело като неуспех, то не е влязло в съда, аз говоря за оправдателните присъди.
Как ще наречете това, че прокуратурата не е успяла да формулира точно обвиненията, разделя ги неправилно и това води до поредни отлагания?
Знаете ли, отстрани сигурно това изглежда лесно. Всъщност онова, което е работа на прокуратурата в досъдебното производство е много сложен и отговорен процес. Когато става дума за голям обем доказателства и техния анализ, това също изисква и повече време, възможно е да се допускат и грешки. Онова, което мен ме притеснява, са първите оправдателни присъди тази година. Не защото не може да има оправдателни присъди, напротив, това е съвсем нормално, в една демократична държава еднакво е възможно да очакваме и едното, и другото. Аз се надявах по тези дела да няма оправдателни присъди.
Братя Галеви слагате ли ги...
Да, слагам ги в тази категория дела. Неуместно е да коментирам отделни дела. Надявам се, че на втората инстанция ще се справим по-добре.
Съгласен ли сте с вътрешния министър Цветан Цветанов, който по повод на едно от решенията по сагата „Октопод" каза, че съдът е в услуга на организираната престъпност?
Не зная какво е имал предвид господин Цветанов, не съм негово говорител. Във всеки случай аз подобен извод не мога да направя. Това е категорично. Не знам дали сте обърнали внимание, но нито се е случвало, нито ще бъде насърчавано, ако се случи, нямаме практика в прокуратурата да коментираме в негативен план нашите колеги от съда. Точно обратното, смятаме, че с всичко, което правим, трябва да подчертаем уважението си към съдебната институция.
Алексей Петров се превърна в ключова фигура за годината. Вие, как работихте с него, докато той беше от другата страна - не на обвиняемите?
Не искам да кажа, че сме работили особено интензивно. Той е бил част от едни специализирани екипи за разследване.
Имахте ли подозрение, че той е в "Октопод"?
Не, но аз ви моля наистина да не коментираме конкретни дела, конкретни личности. Работата му в ДАНС е част от неговия живот. Обвиненията са за предходен период.
Една от големите групи дела, за които често ви питат, са делата срещу хората с власт - било бивши управляващи или настоящи. Започвам обаче с по-големия въпрос. Какво става с проверките по енергийните проекти, с които се ангажирахте тази година - АЕЦ "Белене", газовите договори? За газовите договори ще ви цитирам прогнозата на Бойко Борисов, също от тази година - тази операция ще завърши с много тежко обвинение към някого от тези, които са подписвали тези договори. Той говори за газовите договори.
Нека да кажа моята позиция. Аз не зная какво е имал предвид премиерът и нямам навика да коментирам нечии чужди думи. Това, което мога да кажа от своята гледна точка, е следното - това са действително сигнали, постъпили в прокуратурата, по които се работи интензивно, но се работи с лимитирания инструментариум, който прокуратурата има. Нека да ви кажа как бих искал да се работи. Много бих искал, когато дойде такъв доклад в изпълнителната власт, той да бъде щателно отработен от органите на изпълнителната власт. Иска ми се да видя позицията на ресорното министерство - в случая на министерството на енергетиката, на другите компетентни държавни институции. Иска ми се да видя оценката на Агенцията за обществени поръчки, на Агенцията за държавен финансов контрол, които да ми кажат дали договорите, които са сключвани в изпълнение на тези проекти, са били изгодни за държавата или не. Бих искал да видя становището на съответните компетентни органи на МВР - дали има засечени връзки между длъжностни лица, например в НЕК, и лицата, които са спечелили обществените поръчки. И едва, когато тази информация бъде обработена, бъде анализирана и бъде обобщена, за да открои нарушенията на закона, тя да бъде внесена в прокуратурата, за да можем ние да направим изводи дали тези нарушения съставляват престъпление. За съжаление по някой път прескачаме тези етапи. Някой път материалите постъпват директно в прокуратурата, а тя, позволете да припомня на вашите слушатели, има един доста ограничен инструментариум.
Вие търсите експерти?
Ние търсим експерти и ние се опитваме да компенсираме ненаправените от изпълнителната власт експертизи.
Успяхте ли по енергийните проекти на България да имате вече такава експертиза, която да дава отговор на въпроса трябва ли някой да бъде обвиняван?
По една не много малка част от така наречените проекти, за които говорите, имаме представа. Много голяма част от въпросите, които са представени, все още нямат отговори, но хайде сега, представете си няколко странички материал, който казва: има нарушения по проекта АЕЦ "Белене". Тези няколко странички материал попадат на прокурор в Софийската градска прокуратура. Какво очаквате да стане? Сериозно ли мислите, че е по силите на един човек в рамките на няколко месеца да анализира документация, която сигурно има обем от стотици хиляди, да не кажа милиони страници, да анализира материалите професионално, да се ориентира във всички тях и това да стане за няколко месеца.
Стигнаха ли няколко месеца на прокуратурата да даде отговор на проверката, която обявихте през април тази година - обстоятелства, свързани с Ахмед Доган, до имоти и проектът "Цанков камък" - това го слагам в рубриката енергийни проекти.
Не, не са стигнали, защото до този момент щяхте да сте информирани за резултатите. Самият факт, че няма резултат означава, че все още се работи. Оттук нататък апелирам за мъничко търпение.
Вие казвате, че в прокуратурата нямате експертния потенциал да оцените сложните големи енергийни проекти на България?
Г-н Вълчев, сериозно ли мислите, че в прокуратурата има хора, които могат така от летящ поглед да оценят проекта АЕЦ "Белене", да констатират всички незаконосъобразни актове в него, да констатират вината на всички длъжностни лица, да констатират размера на щетите, да повдигнат обвинение ето така просто. Сериозно ли го мислите това?!
А колко е сериозно за колко време да стане...
Това не зная, зная само че ако се очакват всички тези въпроси да бъдат решени от прокуратурата, тя ще ги реши изключително трудно.
Еднакъв ли е аршинът ви към бивши и настоящи управляващи? Впрочем има като че ли мерило това дело за изнасяне на класифицирана информация. За Сергей Станишев вече е внесено предложение на прокуратурата да бъде глобен, нали?
Мисля, че още не е внесено.
Има колебание...
Не, няма колебание. Остава нещо да се довърши. Оттук нататък това дело може да се коментира единствено от хора, които работят по него.
Какво става с делото срещу сегашния вицепремиер Симеон Дянков?
Това е същият отговор, който ще получите. През последните пет години се опитвам да внуша на журналистите един простичък принцип, че никога не коментирам конкретни дела. Вероятно нещо, в иначе простичкото изречение не коментирам конкретни дела, затруднява вашите колеги.
Там резултат кога може да се очаква?
Когато бъде постигнат, този резултат ще бъде оповестен публично. Ние не си правим илюзията, че това дело не предизвиква медиен интерес. Бяха назначени експертизи. Знаете, че преди да бъде изготвен окончателният вариант експерт от тричленната експертиза почина, трябваше да бъде заместен, трябваше да бъде назначена повторно - това са публично известни неща, нужно ли е да ги коментирам?!
Към вас бяха насочени очаквания, че ще вършите имотни проверки. По повод на обвинения, които имаше към вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, председателя на Столичния общински съвет, правихте ли такива?
Хайде да се замислим. Кой трябва да проверява дали имуществото на един човек в България отговаря на неговите доходи. Дайте да се замислим. Дали това е прокуратурата? Трябва ли позицията на прокуратурата да бъде водеща или тя трябва да бъде предходена от работата на онези органи, на които това е вменено
в законово задължение, така наречените данъчни органи. Знаете ли, преди малко явно съм избързал като казах, че най-сетне виждам светлинка в тунела и хората започват да оценяват докъде стигат правомощията на прокуратурата и къде започват правомощията на други институции. Явно съм прибързал.
За или против гражданска конфискация без присъда за извършени престъпления на необяснимо богатство? Защото ако следваме вашата логика, вие казвате данъчните да си проверяват, тоест няма и връзка. Ако се види, че има разминаване, там няма да се занимаваме има ли престъпление или не, и направо да се вземе. Това би било продължението на вашата логика.
Свързахте два отговора на два различни въпроса. Не знам доколко между тях имаше формална връзка, мисля, че нямаше. Нека да се върнем на основния въпрос. За или против гражданска конфискация? Дяволът е в детайлите, зависи как ще бъде уреден. Нека да видим закона, който ще бъде приет и тогава ще мога да ви кажа в много откровен отговор за или против.
Виждате ли проблем изобщо в принципа, защото спорът се свежда като че ли до правен принцип, дали някой без да бъде осъден може да му се вземе имуществото само защото не си е събрал бележките през последните 20 години как е получавал доходите си.
Това е въпрос, изцяло го казвам, на политическо решение. Искам да се върна на практиката в момента. Питам се, имаме ли капацитет в момента да вършим същото и макар да не отнемаме имоти, да облагаме тези имоти с данъци, ако те надхвърлят по стойност доходите, които са реално обложени. Мисля си, че и в момента има механизми, които да помогнат да се справим с необяснимото богатство. Не съм оптимист за това, че ги използваме пълноценно. Разбира се, всеки елемент от инструментариума, който ще се помогне да се борим с необяснимото богатство, е добре дошъл и аз ще го приветствам, но пак се връщам на това - дяволът е в детайлите.
Последното, което казахте, вие като че ли сте за използване на данъчни методи, например, а не да лишиш човек от имущество?
Знаете ли, докато чакаме да решим въпроса генерално, ми се струва, че можем да използваме по-меките форми на репресия. Нищо не пречи на данъчните органи и в момента да правят такава проверка. Нищо не пречи да установяват имущество, което е придобито от един гражданин без формално обложени доходи преди това. Нищо не пречи да облагат този човек върху стойността на това имущество и да събират допълнителни данъчни приходи, надявам се това да стане инстинкт.
Тази логика може да бъде продължена, че нищо не пречи и сега съществуващите български съдилища, без да се създава един специализиран съд, да осъждат тези, които ръководят или участват в престъпни групи?
В момента го правят, но създаването на специализиран съд все пак ми се струва крачка напред, защото това е действително много сложна, много професионално трудна за разбиране понякога материя - дейността на организираните престъпни групи - и тя изисква специфичен опит, като познаване на проблема. Когато се създаде съд, в който съдиите ще гледат само такива дела, убеден съм, много скоро те ще добият друг тип опитност, който едва ли би бил навсякъде разпространен в съдебната власт. И това е по-лесно.
В "Биг Брадър" ли живеят българите, господин главен прокурор? Прекомерно ли се подслушва в България?
Веднага ще кажа - според мен прекомерно се подслушва. Категорично прекомерно се подслушва и ще кажа аргументите си. На фона на обема на т. нар. СРС-та ефективността от тях продължава да бъде твърде ниска. Това означава, че се подслушва много, а резултатите са малко. Ако резултатите са малко, защо да подслушваме толкова много? Впрочем нека да кажа какво съм предприел в прокуратурата в тази връзка. Впрочем още не се е случило, но е въпрос на няколко дни, вероятно до края на годината, ако съумеем да се справим. Ние ще направим регистър на всички СРС-та, ползвани по досъдебни производства. Ще избягаме от анонимността на прокурорите, които работят по тези дела и ще направим списък на тези прокурори. В края на годината ще видим кои от прокурорите са ползвали най-много СРС-та и тогава ще проверим тези прокурори дали са се справили с едно особено изискване на закона - да назначат ползването на СРС-та само в случаите, когато съответната информация и доказателствата не могат да бъдат събрани по друг начин.
Това ще действа от 2011 година. Ще има някаква равносметка в началото на 2011 година.
Сигурно сме могли да го направим по-рано, но сега виждам, че първо - онова, което се събира със СРС-та, не е особено продуктивно. Второ - продължавам да мисля, че то демобилизира състава на прокуратурата, защото не води до инстинкта да се събират активно доказателства, а само се чака да се съберат по телефона. Трето, откровено казано, съмнявам се, че бандитите се договарят да вършат престъпната си дейност по мобилните си телефони.
Редно ли е да се четат публично, дори не в съдебната зала, разпечатки от подслушвания още докато дори не са повдигнати обвинения?
Ами, нека да задълбочим вашия въпрос. Редно ли е да се четат в съдебната зала? Каква е разликата? И в единия, и в другия случай процесът не е приключил.
Тоест вие сте по-скоро за това, че не трябва да се четат и колегите ви, които
В Горна Оряховица прочетоха какво са си говорили едни лекари помежду си, а след това и вътрешният министър го направи пред Народното събрание, не е трябвало да го правят?
Точно обратното. Моето разбиране е, че трябва да избягаме от това СРС-тата да бъдат някакъв фетиш. За мен информацията, събрана със СРС-та, трябва да остава държавна тайна само тогава, когато и самото й съдържание крие опасност за националната сигурност и националните интереси. Самият факт, че е записан някакъв разговор със СРС не бива да бъде третиран като държавна тайна. Аз мисля, че е налице добра тенденция и тази тенденция беше поставена от Софийския градски съд. Той си позволи публично пред медиите да прочете материали и да прожектира материали, събрани със СРС-та.
Имате предвид във връзка с обвиненията срещу бившия военен министър.
Точно така. След това имаше и продължение по повод делото в Горна Оряховица. Аз си мисля какво би станало, ако ги нямаше тези случаи. Щяхме да продължим да живеем в "Биг Брадър", щяхме да продължим да живеем в държава, в която съществува подозрението, че има нещо тайно, че има нещо скрито, което няма как да се оповести.
Всички тези подслушвания, които дори не стигат и до повдигане на обвинения, започнат да се четат. Няма ли да бъде редно тогава гражданите да могат да искат обезщетение от тази държава, която не само че ги е подслушвала без да е имало смисъл от това, а и ги е опозорявала, оповестявайки някакви техни лични разговори.
По всяка вероятност ще има случаи, в които това подслушване няма да бъде основателно, ще има случаи, в които то ще бъде много полезно.
А там, където е основателно, трябва ли гражданите да могат да искат пари от държавата да ги обезщетява?
Въпрос на законодателно решение. Аз мисля, че не трябва да искат непременно обезщетение, ако разрешението е било дадено по съответния предвиден в закона ред. Не можете да очаквате от оперативните служби или от прокурора предварително да знае какво ще събере със СРС. Не можете да го поставите в риска да му се наложи един ден да плаща, чрез държавния бюджет наистина на граждани, които се оказват невинни. Ако е така, той просто ще спре да работи. Едва ли имаме нужда от това, но ще трябва да има ред в ползването на СРС, че трябва да има по-стриктен контрол в ползването на СРС, в това нямам никакво съмнение.
Има ли резултат от производствата за смъртните случаи в домовете за деца? Вие обявихте през септември 166 производства.
Започнаха всички тези производства, за които сме говорили. Сигурно някъде има резултат, не съм подготвен в момента да дам статистика. Това няма да бъдат лесни производства. Те се отнасят до факти в миналото. Някъде, където е възможно ще бъдат извършени допълнително следствени действия, ще бъдат направени ексхумации, ще бъдат извършени аутопсии. Не съм особен оптимист, но бяхме длъжни да го направим. Мисля си, че фактът, че го направихме има и своя превантивен ефект.
Понеже смяната на здравните министри е едно от топ събитията на годината според българските медии и е доста високо оценено и от тези, които гласуваха в интернет за Събитие на 2010-а, няма как да не ви попитам ще отиде ли и кога Божидар Нанев на съд? Той загуби поста си заради покупката на препарата "Тамифлу" за свинския грип и прокуратурата намери, че е нанесъл щети?
Г-н Вълчев, аз ще се въздържа от това и пак ще припомня, че не е редно и не обичам да коментирам конкретни дела, но ще припомня онова, което беше казано от мои колеги, наблюдаващите прокурори по това дело публично съвсем наскоро. Доколкото зная обвинителният акт е готов. Вероятно е въпрос на дни или на седмици да влезе в съд.
Страхува ли се ВСС, когато правеше различни избори през 2010 година?
Нямам това впечатление.
Че ще бъде сменен, че ще бъдат проконтролирани членовете му от полицията или нейни органи?
Нямам това впечатление. Казвам го съвсем честно. Извършиха се страшно много кадрови назначения в съдебната власт. Наскоро беше избран и председател на Върховния административен съд. Нямам усещането, че който и да е било от тези избори беше правен под натиск, че понякога има странни гласувания във ВСС е ясно. Например никой не се изказа против определен кандидат, никой не възразява против негова кандидатура и той не бива избран. За мен това остава необяснимо. И като изключим подобни случаи, като цяло практиката по избор на административни ръководители според мен показва едно принципно отношение на ВСС.
Тази година лансирахте и тезата изборът на членове на ВСС да става с квалифицирано мнозинство, специално за квотата на Народното събрание.
Би било добре, защото тогава ще отпаднат подозренията, че става дума за партийни назначения.
Впрочем обаче всички предложения, които правехте през годините, например в края на разговора ни през 2009 година ние коментирахме ваши статии във вестник "Труд" за това, че трябва да се промени законодателството, така че вече ще цитирам какво казахте преди два месеца, прокуратурата да не бъде универсален орган за решаване на всички проблеми.
Ами, ако прокуратурата в момента не се разглежда като универсален орган за решаване на всички проблеми от цялото общество, това единствено се дължи на усилията на самата прокуратура, която на моменти съумява да обясни какво е нейна работа и какво не е. За съжаление, законодателството продължава да бъде старото.
Много ли са прокурорите в България? Според проучване на Съвета на Европа в края на октомври тази година България е сред държавите с най-много прокурори.
Въпрос на много опасно сравнение. Най-лесно е да сравним броя на прокурорите с броя на жителите на една държава и да установим някакво съотношение. Нека да видим какви са функциите на тези прокурори. Не зная дали има друга такава държава в ЕС, казвам го абсолютно отговорно, към която има толкова очаквания от прокуратурата, както в България. Съмнявам се. Само отворете всеки един вестник и ще видите, че поне една четвърт от съдържанието му се определя от работата на полицията и прокуратурата. Не ми се струва нормално, но е така.
Накрая, понеже казахте, че помните въпросите, които ви се задават, а важното е да не бъдат забравяни въпроси, когато се правят обобщения, например последният въпрос миналата година от същия този разговор - обобщение на годината, е абсолютно актуален и сега. Тогава съм ви питал дали работите по казуса с бившия главен прокурор, свързан с разследванията около убийството на прокурора Николай Колев, заради който тогава България беше осъдена в Страсбург. Тази година имаше и покрай "Октопод"-а, покрай едни изказвания на вътрешния министър отново развитие или връщане на тази тема. Какво стана? Кога ще стане ясно какво е станало?
Ами, едното от делата, за които говорите, е в съдебна фаза. То ще стане ясно тогава, когато се произнесе съдът. Второто дело, за което говорите, за убийството на прокурора Николай Колев, продължава да бъде активно в досъдебното производство. Най-малко ми отива да давам прогнозни срокове. Това, което мога да кажа обаче, че няма да подценим, нито елемент от разследването по това дело, където и да ни доведе то. Не бързайте да го отписвате.
Дойде ли годината, в която да направите оценка на вашия предшественик?
Не, няма никога да направя оценка на който и да е било от моите предшественица, защото всеки един от тях е работил в съвсем други условия, а и ми се струва, че не е етично да коментирам хората, които са носили една много голяма отговорност преди мен.
2010-а е годината, в която изтичат първите десет години на 21 век. Общо взето задълбочени в това, което се случва днес, трудно правим такива големи равносметки, но как ви изглежда на вас това десетилетие? Кое е важното за България, с което ще остане в първите 10 години на 21 век. Точно преди 100 години може би ще остане с това, че България е обявила независимост, която и досега честваме на 22 септември.
Знаете ли, тези 10 години, разбира се, ще бъдат много важни, но те са важни с друго, а не с конкретен факт. Това е част от нашата обща история. Знаете ли, в нашия предварителен разговор си говорихме как мъничко, но осезаемо се усеща някаква промяна в съдебната власт. Тя не се дължи на усилията на някакъв конкретен човек. Ако прокуратурата сега е станала, да речем малко по-ефективна, малко по-добра, малко по-принципна, отколкото е била преди десет години, това едва ли се дължи толкова на усилията на един или друг главен прокурор. Това се дължи преди всичко на тези 10 години. Времето ни прави по-мъдри, по-цивилизовани, кара ни да приемаме като даденост демократичните ценности, да живеем с тях.
