Брюксел поиска пълно разследване на бомбата пред софийския вестник „Галерия”, публикувал записи, свързани с антикорупционната операция Октопод, което може да навреди на българската кандидатура за Шенген, пише EUObserver.
„Знаем за експлозията, но не и за обстоятелствата зад нея. Очакваме българските власти да извършат пълни разследване и да изправят виновните пред правосъдието, заяви говорителката на Европейската комисия Пия Хансен. Спекулациите в България започнаха още вчера, след като аналогът на 400 грама тротилов еквивалент нанесе сериозни щети на сграда, в която се помещава редакцията на „Галерия”. Вестникът през последните седмици публикува серия от записи за непотизъм и корупция сред високопоставени представители, включително премиерът на страната Бойко Борисов.
Бомбата избухна само часове преди пристигането на четирима еврокомисари, включително комисарят по вътрешни работи Сесилия Малмстрьом. Говорителката на комисията подчерта, че посещението ще протече по план, съобщава EUObserver. Цитира се мнението на главния редактор на „Галерия” Кристина Патрашкова, че взривът е „политически акт, целящ да ни сплаши”, защото вестникът е „критичен към правителството”. Патрашкова наскоро публикува записи, показващи, че премиерът Борисов е поискал един от партньорите му във футболни мачове да бъде преназначен в митниците на софийското летище.
Скандалът доведе до вот на доверие в парламента, който почти струва поста на премиера, отбелязва европейското издание. Той също показва, че сигурността на българската граница се представя в негативна светлина, докато България и Румъния водят кампания да покажат, че са готови да се присъединят към Шенгенското пространство. И дете страни бяха готови да се присъединят през март, но Франция и Германия са готови да отложат членството им с до две години.
От своя страна, Борисов се е пошегувал, че „се радва, че бомбата е поставена професионално”, за да няма ранени. Българският премиер не се притеснява, че инцидентът съвпада с посещението на еврокомисарите, защото е ясно, че правителството е наследило страна, пълна с организирана престъпност и корупция и предприема мерки за борба с нея.
Записите от специалните разузнавателни средства излязоха наяве през антикорупционна операция от 2010-а, известна като „операция Октопод”. Целта й беше да покаже усилията на България в борбата с престъпността, които са от значение както за кандидатурата за Шенген, така и за доклада на Брюксел за борбата с организираната престъпност. Следващият доклад се очаква до няколко седмици. Цитира се мнението на Огнян Минчев от Центъра за анализи на Институт за регионални и международни изследвания, който смята, че и София, и Брюксел имат прекалено „бюрократичен” подход към проблема. „Бюрократи пишат доклади в Брюксел и казват, че направеното не е достатъчно, докато българските бюрократи на свой ред обещават да направят повече. Но нищо не се случва”, посочва БГНЕС.
Европейският съюз е объркан от степента на „проникване на криминални фигури в политиката и тайните служби” и е пасивен наблюдател на „мафиотските екшъни”, които се развиват в страната. Минчев подчертава иронично, че антикорупционните мерки може да навредят на върховенството на закона в България. Той смята, че Борисов има „добри намерения”, но не винаги използва демократични средства за постигане на целите си. Законът от 2010 г. за електронното подслушване е довел до поне 10 000 такива разследвания, повечето - без съдебна заповед, като се използват пролуките в законодателството, за да се изисква информация за личния трафик от доставчиците на Интернет и телефонни услуги без намесата на съдия.
Освен разследването на бомбения инцидент, Европейската комисия ще се опитва да гарантира, че подслушването на телефони и компютри следва процедурите и съдебната власт работи независимо.
