Съдията ще решава дали дадено СРС е държавна тайна

Доколко полезно и доколко опасно е решението на парламента делата със специални разузнавателни средства вече да се гледат на открити публични съдебни заседания, на тях да могат да се слушат и гледат записите с тези средства. Ще доведе ли това до нерегламентиран публичен достъп до секретна информация или пък до данни от сферата на личния и интимен живот на хората? Аргументите за и против - в разговор със зам.-председателят на Върховния касационен съд и ръководител на наказателна колегия на съда Гроздан Илиев в „Седмицата" на Дарик. Повод за разговора са приетите в четвъртък от Народното събрание на първо четене промени в Закона за защита на класифицираната информация. Те предвиждат точно това - да не е задължително съдебните дела, в които са използвани СРС-та, да се гледат на закрити врати, а те да са открити публични и всеки да може да гледа и слуша, образно казано, да продължат прожекциите на СРС-та в съдебна зала. Какви подводни камъни крие това? Хубаво ли е до остане в този вид за второ четене и къде трябва да се замислят депутатите? Ето какво казва за това Гроздан Илиев:

Да започнем от това - в какъв вид са сегашните текстове и какво точно предлагат вносителите Йордан Бакалов и Веселин Методиев с този законопроект, вече гласуван на първо четене?

Като начало искам да направя следното уточнение: на първо четене е приет един проект на закон за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, който едва ли ще е останал окончателен към момента на второто четене. С проектозакона за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация се предлага в случаите, при които се използват специални разузнавателни средства като способ за доказване и добитата чрез тях информация, когато са включени в конкретен наказателен процес като доказатествен материал, да бъдат освободени от защитата, която им осигурява законът, именно за защита на класифицираната информация. Този режим на специална защита и която, най-общо казано, в чл.263 предвижда и изисква делата във всички тези случаи да се гледат при закрити врати, т.е. изключва се по принципа на публичност, който е основен в наказателния процес. Тоест налице е един непреодолим конфликт, както и друг път съм подчертавал, между двата принципа, този на публичността на процеса и този на защита на специалните разузнавателни средства, който може да бъде решен по законодателен ред и очевидно народните представители са тръгнали към това наистина разумно разрешаване на конфликта, като в тази част трябва да направим и следното изключение: това, което се предлага в законопроекта, да се сменя защитата на добитата информация от класификацията, която осигурява Закона за защита на класифицираната информация, е разумно. Защото понастоящем според точка 8 всички данни, достатъчно е да са добити чрез специални разузнавателни средства, се подчиняват на режима, който предвижда и изключване на публичността...

Тоест веднага стават секретни независимо от това дали се говори нещо тайно в тях?

Независимо от съдържанието, това изисква точка осма - данни, придобити чрез специални разузнавателни средства, се подчиняват на защита на класифицираната информация без оглед на тяхното съдържание. Дори и най-безобидното такова, което няма отношение дори и към предмета на делото...

Трябва да бъде секретно.

Налага цялото дело да бъде засекретено. И затова...

Има ли, допуска ли законът и в момента случай, когато съдията по своя преценка може да отвори вратите на съдебната зала и да се чуят, прочетат или гледат такива специални разузнавателни средства?

Понякога съдиите правят тази преценка, и тази преценка е на ръба на закона, защото пък вече има и искания срещу такива съдии да се образуват наказателни производства именно за нарушаване на тази специална защита, която им осигурява специалният Закон за защита на класифицираната информация. И затова с новото съдържание на точка осма, видно от проекта, е предвидено тази защита да бъде снета в случаите, когато данните се ползват в съдебното производство по наказателни дела, т.е., когато облечени като веществени доказателствени средства, са дадени като веществени доказателствени средства видовете информация, включени в конкретното наказателно дело вече с оглед на неговото съдържание и факта на включване на делото. Тази преценка дали да се гледа делото при закрити врати или не ще принадлежи единствено и само на съдията.

Тоест да го кажем по-просто - самото съдържание няма да е задължително секретно, както беше досега, а ще може, когато не съдържа данни, представляващи държавна тайна примерно, или пък, да речем, от интимен характер за участниците в процеса, би могло спокойно да се отворят вратите и да бъде публично заседанието.

Да, с новата редакция е предвидено именно едно такова изключение, което ще създаде и задължения за съдията, значи, той не е освободен от задължението на собствено основание да извършва преценка за това дали тази информация представлява държавна тайна с оглед на нейното съдържание, или ще отиде на другия режим, когато съдържа информация за интимни отношения, взаимоотношения с участниците в процеса. Това е вече на собствено основание с оглед преценката на съдията, а не екс леге, по силата на закона, ще бъде длъжен да разглежда делото при закрити врати.

Какви подводни камъни може да крие такова масово разсекретяване на делата и масово гледане, прожектиране на специални разузнавателни средства?

Значи, докато предвидената промяна в точка осма не предизвиква опасения, няма да създаде усложнения, защото всеки съдия разполага с достатъчно опит, информация, познания по конкретното дело, за да направи преценката на собствено основание с оглед съдържанието на данните, включени като ВДС, да решава дали делото да протече при закрити врати или не, то другата промяна, която се предвижда в точка 6 от приложение номер 1 към чл.25 на Закона за защита на класифицираната информация, тя ще предизвика усложнения и тя ще създаде заплаха за националната сигурност, защото предвиденото изменение специалните разузнавателни средства, които са технически и електронни, вещества, оперативни способи, така, както са уредени, да не ги изброявам, в 171 от НПК, самите специални разузнавателни средства по своето естество, технически характеристики в никакъв случай не могат да бъдат огласявани при условията на публичност, защото това наистина ще увреди определено държавните интереси и държавната тайна ще бъде засегната, и последиците ще бъдат изключително тежки. Така че в тази част точка 6 определено не следва да бъде променяна. Данните, посочени в точка 6 за самите специални разузнавателни средства, трябва да си останат обект на защита от Закона за защита на класифицираната информация, който е специален.

Да поясним на хората. Тъй като широката публика под специални разузнавателни средства разбира най-вече подслушването, то е може би 90% от СРС-ата, които се използват, тук обаче има и редица още други способи, които не бива да се огласяват в съдебна зала по ваше мнение като например белязане на банкноти, проследяване. Там има опасност личността на хората, които проследяват, да се оповести в залата. Това ще наруши ли работата на правоохранителните органи и на службите?

В едни такива изменения това определено ще навреди на работата на съответните служби, чиято основна задача е да противодействат на престъпността. Нали разбирате, че огласяването техническите характеристики на едно подслушвателно устройство и състава на едно вещество, което се използва за отбелязване на банкноти, или лицата, които са извършвали външното проследяване и наблюдение, това определено ще нанесе, както подчертах и преди малко, тежки, тежки вреди на органите, на службите, които се занимават с противодействие на престъпността, и ще постави, разбира се, ще даде възможност на другата страна да бъде много по-добре информирана от всички останали, за да противодейства.

Дори и да отпадне тази точка, както апелирате към депутатите на второ четене, само в този му вид изменението на Закона за класифицираната информация може ли да свърши работа и да започне да работи? Необходима ли е пакетна промяна на още други закони заедно с него, какво трябва да се промени? Специално в частта "Специални разузнавателни средства" говорим в момента.

Значи, рационалното и разумното разрешение е пакетът от нормативни актове, които осигуряват базата за използване на специалните разузнавателни средства като способ за доказване в наказателния процес, а защо не като средство, което осигурява ефикасна защита и на националната сигурност, трябва да се разгледат в един пакет. Имам предвид не само Законът за защита на класифицираната информация, който е бил прогласуван, неговото изменение, но и Законът за специалните разузнавателни средства и Наказателнопроцесуалния кодекс в материята за веществените доказателствени средства и конкретно също специални разузнавателни средства, там има текстове, които уреждат тези въпрос. Така че, за да се получи едно безпротиворечиво, хармонизирано уреждане на нормативната база в тази част, този пакет от нормативни актове и подзаконовите съответно с тях следва да получат еднакво нормативно разрешение по отношение на промяната, изменението и допълнението. В противен случай би се стигнало до конфликти в нормативната база - единият закон е изменен и променен, другият продължава да действа в старата редакция и ще се създаде една колизия, която на практика трудно ще бъде преодоляна.

И няма да могат да бъдат приложими тези нови разпоредби.

Да, определено, определено. Ако не бъдат така заедно и хармонизирано внесени измененията и допълненията най-вече в трите основни закона - Закона за защита на класифицираната информация, Закона за специалните разузнавателни средства и Наказателнопроцесуалния кодекс в раздела за специалните разузнавателни средства и създаваните веществени доказателствени средства.

Много ли са делата със специални разузнавателни средства? Предполагам, че имате известна представа вече за данните специално на наказателна колегия за 2010 г.

Искам да подчертая това, че за разлика от гражданското съдопроизводство, в наказателния процес основното доказателствено средства са свидетелските показания, но времето, в което живеем, сочи един отлив на гласните доказателствени средства и определено засилено начало на използване на специалните разузнавателни средства като основен доказателствен източник в наказателния процес. И няма да бъде пресилено да кажа, че не по-малко, това е процентно отношение между 80 и 90% от делата се решават именно с използване на специални доказателствени средства.

Според отчета на Върховния касационен съд за 2009 г. данните сочеха, че над 10 000 искания за специални разузнавателни средства са дадени разрешения от съда. Колко от тях обаче влизат в делата?

Специалните разузнавателни средства, тук искам да направя това уточнение, разрешенията за използване на специални разузнавателни средства, ако трябва да бъдат диференцирани по видове, естествено водещо място заема подслушването и в значително по-малка степен останалите видове, така както са уредени в 172, но значителна част от тях са използвани за разкриване на престъпленията, немалка част са използвани от други служби и органи, включително ангажирани и с опазване на националната сигурност, и това е една от причините за по-малката част на реализирани специални разузнавателни средства по отношение на включването им в дела с веществени доказателствени средства. Поначало едно искане за разрешение за използване на специални разузнавателни средства се дава при една, общо взето, оперативна и по-бедна откъм фактическа база информация, докато в хода на процеса и в хода са използване на специалното разузнавателно средство се извършва следващата оценка и преценка дали да се създаде веществено доказателствено средство и дали то ще бъде използвано в конкретния наказателен процес. Защото, както образно се изразяваха служители от службите, от една чанта с дискове с информация може да се получи така, че да бъде необходимо за конкретното дело използване само на едно възлово изречение, което е събрано с помощта на специално разузнавателно средство. Изобщо това е една тежка, трудна, обемиста работа и не бива в количествено отношение да извеждаме някакви решаващи изводи за недостатъци, плюсове или минуси на работата. Разбира се, разбира се, определено не бива да има и едно засилено очакване, че с помощта на подслушването всички проблеми на разследването и разкриването на престъпленията ще бъде решено. Има множество други доказателствени способи, които са предвидени в процеса, и те трябва да се използват.

Макар че не виждам да се предвиждат промени в Закона за електронните съобщения, представляват ли СРС-та този вид електронни съобщения, имейли и други неща, до които получи достъп МВР по силата на този закон. И ако дойде ред да се обсъжда и гласува и тяхното разкриване, това няма ли пък да наруши личната тайна на кореспонденция на хората?

Е, тук навлизаме вече в една друга материя, която не е поставяна скоро във фокуса на общественото внимание, и тя като доказателствен източник стои някъде по-назад в доказателствения материал. Тя се използва по-скоро и единствено като улика, която сама по себе си не би имала решаващо значение при постановяването на присъда по конкретно наказателно дело. Една такава улика трябва да бъде съпроводена и обезпечена с множество други доказателствени източници, за да бъде включена в доказателствения материал било като оправдателна, било като обвинителна. Трафикът на информация, на съобщения между две и повече лица и абонати все още е недостатъчен като доказателствен материал, за да се направят решаващи изводи, свързани с предмета на доказване по конкретното дело. Разбира се, по повод на този трафик естествено може да се допусне и че би се извършило и едно непозволено вмешателство в личната кореспонденция на лицата, които са участвали в този трафик, но това е вече обект на една друга дейност.

И да успокоим хората, че при всяко положение съдията има решаваща дума специално в частта за личния живот.

Определено, определено. Затова е предвидено разрешението както за едните, така и за другите специални разузнавателни средства да се дава от орган, изведен извън системата на службите и органите, които пряко осъществяват тази дейност. Само по този начин, именно чрез съда, се осигурява едно законосъобразно принудително ограничаване на личните права и свободи.