Оказва се, че в българското министерство на образованието нямат точна статистика в колко родни училища и на какъв етап са изградени системите за т. нар. „електронни дневници". Независимо дали става въпрос за мрежи, внедрени със собствени средства, за безплатните версии на дневника, които се предлагат в интернет, или за програми, внедрени в рамките на пилотния проект на самото министерство. Вероятно става въпрос за много средства, ако се изпълни амбициозната задача, заявена преди няколко години за електронни дневници във всички български училища. За да бъде обаче планирана каквато и да е инвестиция, първата задача на институцията в случая просветното министерство, трябва да бъде да събере актуална информация къде какво е внедрено. Теза, която споделя и Цвета Брестничка от Асоциация „Родители". Според нея е нужна сериозна подкрепа на държавата в тази сфера, за да не се работи на парче.
По думите й често пъти държавните органи разполагат с информацията, но не я анализират, друг път не я събират по адекватен начин, че тя да може да бъде полезна.
Интернет е възможност, стига да се ползва безопасно
В асоциация „Родители" по-често се говори за рисковете, които крие за децата интернет и неговото безопасно използване. Преди няколко дни заработи българската линия за онлай-безопасност. В асоциацията обаче не отричат онова, което мрежата може да даде за реформирането на образованието.
„Интернетът е една страхотна възможност, разбира се, при разумна и позитивна употреба. Възрастните като че ли повече се страхуват и се опитват да забраняват на децата да влизат в интернет пространството да не им се случи там нещо, вместо да ги научат да ползват интеренет по разумен начин. Ако искаме да предпазим едно дете да не се удави, целта не е да построим басейн с високи стени, а да научим детето да плува", коментира Брестничка.
Наблюденията на родителите са, че в училищата, дори на местата, където има електронни дневници, много зависи как се управляват те. Брестничка допълни, че ползата от електронния дневник не е голяма, ако оценките в него се нанасят веднъж или два пъти в рамките на учебен срок. Много е важно това да се случва със системност и периодичност, която би могла да позволи на родителя да реагира. „Но, разбира се, електронният дневник сам по себе си не може да реши отношенията между училището и семейството, защото не само оценките са важни. Важна е и връзката с учителя, за да разберем какво се случва с това дете, как то се вписва в екипа, има ли нормални отношения в училищната общност, има ли някакви други проблеми. Не само оценките са показател за развитието на детето", коментира Брестничка.
Изостава ли образованието в България от развитието на модерните технологии. Според асоциацията на родителите проблем е не толкова изоставането в техническото навлизане на тези средства, колкото в начина, по който те се използват, защото по думите на Цвета Брестничка целта не е да купим просто интерактивна дъска и да имаме един учител, който може да работи с нея, а тя да предизвика активност от страна на учениците. „Самото купуване на технически средства не решава никой проблем. Въпросът е с какви цели ги използваме, как ги използваме, а когато са ясни целите, ние подхождаме по друг начин", коментира тя.
Цвета Берстническа заяви, че оценява положително приносът на социалните мрежи при общуването на учители и ученици чрез тях. Тя допълни, че те дават възможност на хората да се опознават от различни страни, като отново трябва да се има предвид безопасната употреба. „Нещата трябва да вървят паралелно, няма как да се случат само във виртуалния или само в реалния свят", обяснява тя.
Контактът „на живо" е особено важен - той липсва на децата
Цвета Брестничка смята, че перспективата скоро да се стигне до онлайн-изпити е все още далечна, а и живият контакт е по-важен за децата. Тя изрази надежда, че той ще остане: „Все пак контактът онлайн върви по един канал. Хората общуват по много повече от един канал и това е важно. Важно е да научим децата да разпознават сигналите, които им предават хората отсреща, не само чрез писане и картинки в интернет, а това, което те виждат като изражение, като жестове, мимика, поза на тялото".
Брестничка е категорична, че именно живият контакт липсва най-много на децата, защото „те имат нужда от хора около тях".
