Преди това: кланът Камерън чака ново попълнение. Карла Бруни на ултразвук. Светски хроникьор пуска слуха, че Мишел Обама е бременна с трето дете. Ангажираните лица отказват коментар.
След това: пресофисът на Даунинг стрийт разпространява първите фотографии на дъщерята на Дейвид Камерън. Според неофициални данни от Елисейския дворец детето на Саркози ще се роди малко преди президентските избори. Мишел Обама май не е бременна.
Бебешкият информационен водовъртеж има интересни цел и посока. Казват, че ако рекламата и пиарът не съществуват, те със сигурност щели да бъдат измислени преди първите политически избори, където и по света да са те. И за разлика от реклама на безалкохолна напитка или хамбургер, на политическата реклама често се гледа с подозрение. Тя има кратък срок на годност, идва бомбастично, с гръмки слова. Вместо да въдвори ред в представите на гласоподавателя, инсталира малка вакханалия. Някак по гаргантюански се простира удобно и започва да шляпа лакомо. Ефектът не е предсказуем, планове се правят трудно, а когато случаят даде възможност някакво естествено природнообстоятелство да бъде вплетено в политическата пропаганда, пиарите плясват дружно с ръце, качват се на магаретата, надуват мегафоните и разпространяват новината.
Раждането на дете е най-желаното естествено природно обстоятелство. Ако може да се случи преди изборите - добре е дошло. Изведнъж нивото на народното одобрение/неодобрение се променя. Усмивка грейва по лицата на всички, бебенцето проплаква, родителите се засмиват.
Разбира се, далеч от драматизма на гръцката и римската митология, където любимите герои имат по петдесетина дъщери и синове, без да броим всички мистериозни и влиятелни божества, които кроят пъклени планове един другиму, в днешни времена ситуацията е далеч по-проста. Дори махленски проста, защото понякога се свежда до първичното - ей, тоз мъжага как забремени таз дама, я какъв син/щерка му се роди, голяма работа ще да е.
Сценарият в повечето случаи е един и същ, независимо дали става дума за шоуто на Опра Уинфри, жълт британски вестник, обедно френско радиошоу или български уебсайт. Когато дете на политик се роди, след традиционните снимки и поздравления идва ред на задължителния хороскоп, разгадаване значението на името, предначертаване на звездна политическа кариера, съпоставка с рейтинга преди и след раждането на бащата, както и епизодични догадки тип "ама как пък изчислиха точно сега да се роди - преди изборите, навръх важна дата и т.н.".
Ето, да вземем 1 май. Зодия Телец, име - Дария, дата - 1 май.
Соцлидерът Станишев стана татко и медиите гръмнаха с честитки, коментари, фотографии. Таткото каза, че е щастлив за датата 1 май, червеното множество на площада аплодира.
Въпреки това политиците невинаги са виновни за пиар експлоатацията на скъпите им мънички същества. Най-лесно е свободното упражнение по темата "използване на бебе за пиар цели", но това е неуместно.
Ако извъртите едно хорце в центъра на вашето село, когато ви се роди дете, никой няма да коментира, нали? Ако направите шумно парти във вашия блок - също.
Ако вдигнете работното си място във въздуха и обявите деня за неработен, само защото съпругата ви е родила, пак така. Ако сте футболист и вкарате гол пред 70 000 души, бебешкото движение с ръце е повече от очаквано.
Така и с политиците - да, случва се по време на червен митинг, предизборен дебат, обиколка в страната. Случаят е способен на всичко.
Рекламните специалисти твърдят, че "задължителната семейна снимка" тръгва от американската президентска надпревара. Посланието е ясно - когато искаш да бъдеш силов играч във Вашингтон, да управляваш огромен брой подчинени, първо трябва да си свикнал с управление на семейство. Вълците единаци, тези без деца и брак, бързо влизат в черен медиен списък. Сенатор, който няма деца, дори не е женен? Бум - огромна статия за Линдзи Греъм. Сочни подробности за сенатор Мария Кентуел? Разбира се - тя няма нито съпруг, нито деца. Върховният съдия Соня Сотомайор е на 54 години, няма брак, няма деца. Какво следва - обвинение за странни сексуални предпочитания. И списъкът продължава.
За щастие, списъкът на политиците с деца е по-дълъг. А общественото внимание идва добре дошло за самите деца. Ако си Камерън, Станишев или Саркози с вперени камери към теб, не си представям, че ще викнеш, ще се скараш, ще пошляпаш детето си. Със сигурност грижите ще бъдат повече, а вечното оплакване на татковците, че нямат време, ще бъде забравено.
И малчуганите ще бъдат щастливи. Камерън стана баща за четвърти път миналата година, но за първи път като премиер. Предизвикателството да дундуркаш бебе на работно място, от което трябва да дундуркаш и цялата държава, хич не е малко. Да не говорим, че - в случая с Камерън - двамата му предшественици също имаха деца, което вдига летвата по-високо.
Особено заради Блеър, който описваше безсънните си нощи, пускаше фотографии как разхожда бебето в количка, как го храни и т.н. Част от сценарий или не, това беше добре за бебето. Докато ние, обикновените бащи, просто махаме с ръка и казваме "нямаме време". А истинските бащи, обикновени хора или президенти, трябва да имат време за децата си. Конкретно за червения лагер, има още една малка подробност, която - добавена към предизборния имидж на Станишев, може да качи процентите на червените. И това е куче. Ако Станишев си вземе куче, току-виж се харесал и на някои хора на средна възраст, че участниците на първомайския митинг доста притисниха демографите. За вярване или не, кучето - добавено към детенце, което си играе с него, решава сериозни предизборни дилеми на определен тип гласоподаватели.
Историите с кучета и политици изобилстват на родна почва, но една винаги е останала в главата ми, разказана преди години от чудесното американско списание на български език, забравих му името, май "Спектър" се казваше. В статия за предизборната надпревара там пишеше, че избирането на президент не е като избирането на четка за зъби и много други неща имат значение. После беше описан този случаи - преди повече от половин век, Ричърд Никсън, тогава все още сенатор, говори по телевизията за тревогите на хората, че присвоил 18 хиляди долара от пари за предизборната му вицепрезидентска кампания и ги използвал за лична облага. Никсън казва по телевизията, че не е купил нищо за къщата си, нито жена му е похарчила парите, а единственото, с което са се "облагодетелствали" е един кокершпаньол за шестгодишната им дъщеря. Нещо повече - Никсън казал, че няма да върнат кучето, защото малката им си играе с него. Сърцата на гласоподавателите били спечелени.
