Въвеждането на интелигентни мрежи през последните седем години е намалило загубите на разпределителните компании в България с осем процента и това е довело до намаляване на сметките на потребителите с 150-160 млн. лв. годишно. Това обяснява председателят на УС на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска. Според нея „умните мрежи" позволяват на потребителите да управляват потреблението си, а операторът да управлява по-добре системата.
„Много говорим напоследък за „умни", интелигентни мрежи, градове и уреди, но като че ли все още сме в началото на разбирането на смисъла на това понятие", каза Диловска.
Умна мрежа в енергетиката
Тя обясни, че в енергетиката умната мрежа означава мрежа, която да може да ни подпомогне в следните случаи: първо, във всеки един момент от времето да имаме информация какво консумираме, можем ли да намалим потреблението си, можем ли да го заменим примерно с друга тарифа, за да ни е по-евтино, можем ли да сменим доставчика си, без да губим време, можем ли да преминем към зелена енергия.
„Това означава, че ние като потребители от едни обикновени пасивни потребители на енергия, които безучастно консумират каквото им дойде от мрежата, се превръщаме в едни активни участници в пазара. Ако пък ние също решим в домовете си да произвеждаме електрическа енергия, т.е. да се превърнем не само в потребители, но и в производители, това още повече засилва отговорностите и изискванията ни към тази мрежа. Тя трябва не само да ни доставя енергия от производителите към нас, а трябва да действа и в обратната посока, за да изкупува произведената от нас енергия и да я праща към мрежата. Също така изискванията ни към бъдещата мрежа са, когато се присъединяват възобновяеми енергийни източници с непостоянно производство, каквито са вятърните, тази мрежа трябва да може не само да ги присъедини, но да ги пуска само тогава, когато има вятър и те произвеждат, и да компенсира техния нестабилен товар с други мощности, за да не се нарушава стабилността на системата. Да не забравяме обаче, че ние искаме от мрежата и някои много традиционни неща, от които не се отказваме. И това е да не спира токът и ако спре, да е за по-кратко време", каза Диловска. Това по думите й означава, че първо, мрежата трябва да се развива така, че да изпълнява нашите класически изисквания за непрекъснато и сигурно снабдяване и второ, да ни дава тези нови възможности - да можем да сменяме доставчици, да управляваме потребление, да си произвеждаме енергия и да си я продаваме в домовете. Това е накратко казано прагматично какво представлява „интелигентна" мрежа.
На въпрос дали българинът започва ли да осъзнава, че от консуматор трябва да се превърне в активен участник в управлението на енергията, която стига до дома му, Диловска коментира: „За съжаление българинът е непрестанно под стрес каква ще бъде следващата му месечна сметка и като че ли нищо друго за него не представлява интерес. И това е големият ни проблем. Защото чувствителността ни, уязвимостта ни от сметките ни за електричество, за парно, за това, че можем да останем на студено, ни прави абсолютно индиферентни към всичко останало. А за съжаление умните мрежи изискват и по-високи цени, защото в крайна сметка развитието на мрежата преминава през нашите тарифи и когато ние искаме едно по-качествено обслужване, по-малко прекъсване и имаме повече изисквания към мрежовите си оператори, трябва да знаем, че това се постига с пари, и то с много пари".
Диловска посочи, че за нея е положителна новина това, че инвестициите в разпределителната мрежа в момента са примерно около 7-8 процента от цената на тока, така че всъщност по думите й бъдещите инвестиции в тази мрежа няма да се отразят рязко на цената на тока и нашите сметки, което е добре.
„Но всичко трябва да става плавно, постепенно и в крайна сметка да помислим за това хората, които не могат да си плащат сметките поради ниски доходи, да са защитени и да получават някаква подходяща енергийна социална помощ, каквато има и в момента, но може би не е достатъчно добре развита и не е достатъчно гъвкава", каза тя.
Експертката изрази задоволство, че в сметките вече има ред, на който пише зелена енергия, друг ред, на който пише комбинирано производство и ние можем да видим колко като общество плащаме допълнително, за да можем да дишаме по-чист въздух или да ползваме комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия, което е доста по-ефективно, отколкото обикновеното производство.
Запитана дали от това, което казва, става ясно, че не е оптимист в обозримо бъдеще да бъдем като холандците например, където вече имат проект и всяко домакинство вижда какво получава, какво харчи, може да регулира потреблението, Диловска каза, че смята, че това ще се случи в близките години, но преди това ние трябва да мобилизираме фондове и средства, така че разпределителните дружества, които всъщност са нашият основен партньор в този процес, не само чрез тарифите, но и чрез други, допълнителни финансови източници, да получат достатъчно средства, за да модернизират и мрежата, и измерването на електрическата енергия.
Мрежата и измерването на може да бъдат модернизирани и чрез други финансови източници, смята Иванка Диловска.
„Примерно от началото на 2013 година, когато ще се реализира новата схема за търговия с емисии, в националния бюджет всяка година ще се акумулират от замърсителите стотици милиони евро, примерно 200-300 млн. евро ще има ежегодни постъпления от замърсителите, защото схемата работи на принципа „замърсителят плаща". Ако тези средства се насочат по правилния начин към изолация на жилищата, към модернизиране на мрежата, за да се намалят разходите на ток, които се губят при транспорта, то тогава ние ще можем много по-бързо да видим резултатите от тези инвестиции в наша полза", каза Диловска.
Диловска каза, че от това, което вижда, че се калкулира напоследък на европейско ниво, са едни 100 млрд. евро, които не достигат, за да може до 2020 година да имаме интелигентна мрежа и интелигентно мерене. По думите й въпросът е откъде да се намерят и изрази убеденост, че те ще се намерят и е въпрос на национални усилия да намерим най-подходящия източник на средства, с които да подпомогнем инвестициите в тези направления. Но трябва да знаем, че при всички случаи ще трябва да си плащаме и чрез регулираните тарифи за това удоволствие.
"Повече енергийната ефективност, да! - но да плащаме повече за нея - не!"- това в най-общ план показва второто проучване на Евробарометър за енергетиката през тази година. В триъгълника между целите на енергийната политика - сигурност на доставките, ниски въглеродни емисии и достъпност - гражданите много ясно поставят приоритет на цените. Въпреки че що се отнася до мрежите, европейците смятат, че една по-интегрирана мрежа ще доведе до по-ниски цени на енергията.
„Ако я няма мрежата в този й вид, всички останали цели или ще бъдат неуспешно изпълнени, или просто няма да бъдат изпълнени. Колкото и да насърчаваме развитието на ВЕИ производството, не можем да интегрираме производството на ВЕИ към мрежата, ако не дадем адекватните, необходимите пари в мрежата, за да може тя да присъедини тези източници и да може по-нататък да ги включва в производство", коментира експертът.
Ток за собствени нужди?
Диловска каза, че изключително сложно в България да бъдеш производител на ток, дори и само за собствени нужди. "Административните бариери са толкова много, че дори хора, които са ентусиасти, идеалисти и искат да подпомогнат не толкова финансово портфейла си, колкото с поведението си да покажат, че искат чиста природа, понякога се изморяват и се отказват от подобни проекти. Административните пречки са много, както всъщност бюрокрацията знаете, че е навсякъде и това трябва да бъде облекчено", коментира тя.
Диловска очаква, че новият закон за възобновяемата енергия, наредбите, които ще се приемат, ще подпомогнат и ще улеснят този административен процес, особено за малките производители, децентрализираните домашни производители на енергия.
