Да проверим как реално новите технологии навлизат в страната ни с цел по-ефективно и качествено използване на водните ресурси. Питам директора на дирекция „Води" в Министерството на околната среда и водите Асен Личев готови ли сме вече да надградим като страна старите проблеми с водопреносната мрежа и канализацията и да погледнем към модерните технологии.
Глобалната промяна на климата и по всяка вероятност дефицитът на водни ресурси, които природата образува, а и все по-малко възпроизводство на хидрологичния цикъл с чиста вода налага въвеждането на нови технологии и техники при мониторинга и измерването на водните ресурси, обяснява той. Според него страната ни се намира някъде под средата на Европейския съюз. България разполага вече с около двадесетина автоматични станции за контролиране на водите, както на подземните, така и на повърхностните, които имат дистанционно подаване на информацията в реално време и непрекъснато, но тава по думите му съвсем недостатъчно. На практика ние нямаме нито една цялостна система, която да дава възможност в реално време държавата и всеки неин гражданин да получава информация какво е състоянието в момента на определени реки, на нивата на подземните води, климатообразуващите фактори, които влияят върху речния отток, това са тези, които са свързани с метеорологичните наблюдения. Нямаме в реално време и обективна информация за състоянието на комплексните и значими язовири, които са основен водоизточник за питейно-битови нужди, напояване, за икономиката на страната, не на последно място и за производството на електроенергия. Личев отчете, че Министерството на околната среда и водите, което не разполага с ресурси, не зависи много от него развитието на отделните отрасли, които са големи ползватели на води като енергетиката, промишлеността, водоснабдяването и канализацията, напоителните системи, отдавна прави опити да се подобри наблюдаването на състоянието на водните ресурси, като се въвеждат най-съвременни методи и средства. „Правили сме опити и сме препоръчвали въвеждането на сателитно наблюдение, правили сме опити и сме препоръчвали въвеждането на уеб камери на комплексните и значими язовири, където да се следи непрекъснато тяхното ниво и изпускането на водата все с оглед да се набере повече информация както за използването на ресурса, така и за да се предотвратяват евентуални нежелателни последици за хората и икономиката на страната.
Разполагаме с 20 автоматични станции за качеството на водите
На 20 места у нас има автоматични станции за качеството на водите. Но според Асен Личев държавата е направила тази година една реална стъпка - регламентирала е ролята на Научния институт по метеорология и хидрология като институция, която отговаря за мониторинга на водите, за количеството на водите. „Тази година те са и финансово обезпечени - имат над 2,4 млн. лв. допълнителна издръжка, извън тази от БАН и се надявам, че за сметка на тези пари те ще реновират част от хидрометричните станции, както и техните автоматични станции за следене на оттока на реките и подземните води", каза той. Законът за водите от 2000 година още тогава е регламентирал, че всички данни за качеството и количеството на водите са публични, припомни шефът на дирекция води в екоминистелството. „И аз си го представям така: понеже има две системи, които отговарят за качеството на водите - Изпълнителната агенция по околна среда, която отговаря за качеството на реките, подземните води, язовирите, а Министерството на здравеопазването отговаря за качеството на питейната вода на кранчетата и си представям, че на техния сайт има вход, където всеки може да кликне и може да види в реално време в определен град какво е качеството и количеството на дадена река, на дадена система от ВиК", коментира експертът.
Трябва да се промени отношението на българите към водата, защото колкото повече вода ползваме толкова повече вода и природен ресурс замърсяваме, категоричен е Асен Личев.
Той изрази мнение, че обществото счита, че водата е дар божи и все още продължава да се отнася по този начин към нея. „И по-скоро прави много стъпки повече да я уврежда, както водата, така и на природната среда, в която тя съществува, изтича от територията на България, а не разбира, че това е един ценен стратегически ресурс, който с течение на годините става по-скъп от нефта и от златото", каза той.
Личев е убеден, че ще дойде време, когато това ще е проблем, включително и на военни конфликти, за да може дадени народи и нации да достигат до вода, да могат да живеят. В последно време експертът е забелязвал положителна тенденция от гледна точка на това, че по думите му благодарение на финансовата и икономическа стагнация както на държавата, така и на хората, те са се замислили, че това, което се получава на водомера, ще трябва да го плащат. „И се забелязва един - поне така ми се струва на мен, но няма много обективни данни - стремеж да се прави икономия на водата, която се потребява в домакинствата. Но това е по-скоро не е с оглед на разбирането за стойността на водата, а е от гледна точка на икономията на финансови средства", обясни той. България не е страна, която няма вода, категоричен е Асен Личев. България с ресурсите на Дунава се нарежда на първите пет места в Европа.
„Но тук не става въпрос за това, че като имаме вода, ние трбява да я разхищаваме, а всеки човек трябва да си направи следната сметка: да, повече вземаме от природата, толкова повече вода замърсяваме, толкова повече след това околната и жизнена среда, в която живеем става по-тежка за нас, толкова повече природата не може да се самовъзстановява. Така че ние дори да се намираме в един океан от прясна вода, ние трябва да се стремим да използваме все по-малко вода, за де не я замърсяваме, за да може нашата държава и тази планета да оцелеят по-дълго време. Това е целта на икономията, това е целта на ефективното използване на водата. Този дъжд, чист, който пада на територията на страната, който ще намалява и ще става все по-мръсен, ние допълнително долу да не го замърсяваме", обясни специалистът.
Питам Асен Личев и за минералните извори. Смята се, че страната ни е на второ място по брой минерални извори след Исландия. Докога обаче този ценен ресурс ще изтича без да модернизираме системата така, че да ползваме толкова колкото е нужно, като дори да се топлим с минерална вода там, където това е възможно.
Според него лошото е, че в нашата страна много от системите и управленски и контролни методи и методики, които са съществували, през така наречения преходен период са изчезнали. Както цялата система за борбата с вредно въздействие на водите - диги, отводнителни системи, другият елемент е мониторингът на водите, в това число и мониторингът на минералните води.
Нужна е дистанционна система за мониторинг на минералните извори
До 1983 година в държавата се е поддържала една много сносна система от мониторинги, където се е знаело непрекъснато какво е нивото на минералните води, какъв е дебитътт на болшинството находища в България. За съжаление в последно време, макар че и това е грижа на екоминистерство и се правят неистови усилия да се възстанови тази система, всички находища на минерални води са разкрити с едни съоръжения, които са от 50-те, 60-те и 70-те години. Те са силно амортизирани и дори не подлежат на реновиране със съвременни техники и технологии за наблюдение, обяснява Личев.
По думите му по-скоро в рамките на националната стратегия за управление и развитие на водния сектор, която се подготвя в момента, трябва да има един раздел за развитието на находищата на минералната вода в България като цяло. „Надявам се, че там ще бъде решен и този въпрос както с подмяната на тези съоръжения с нови, така и с изграждането на една система с дистанционно предаване на данните в определен център за основни параметри на качеството и на количеството на минералните води. Това е задължително България да го направи, защото за първи път чувам премиер, който два пъти да спомене минерални води. Затова трябва да се хванем за тази дума", коментира специалистът.
На въпрос дали вижда в обозримо бъдеще една такава система, Личев коментира, че на него му се ще това да стане много бързо, но като отчита реалностите, не намира, че това би могло да стане в рамките на плана за управление на речните басейни до 2015 година, но е убеден, че това трябва да стане между 2015 и 2025 година.
