Найденов: Българските продукти не отстъпват на европейските
Найденов: Българските продукти не отстъпват на европейските / снимка: Sofia Photo Agency, архив
Найденов: Българските продукти не отстъпват на европейските
42210
Найденов: Българските продукти не отстъпват на европейските
  • Найденов: Българските продукти не отстъпват на европейските

Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните, събеседник в „Седмицата” на Дарик:

Последно ешерихия коли не се разпространява в краставиците?

Да, това е заключението вече, официалното, на Европейската комисия, на нейните институции, както и на немските власти. Нотификацията от немска страна в системата за бързо известяване за това, че испанските краставици предизвикват този проблем, е официално свален. И остава, разбира се, по-големият проблем - да се намери източникът на инфекцията. Защото ясно е - има инфекция, причинена от ешерихия коли или по-скоро от продуцирания от нея шига токсин, която се изразява в т.нар. хеморагично-уремичен синдром, и за съжаление, има около 17 смъртни случая, потвърдени, от този синдром. Ясно е, че е това инфекцията, но най-важното е, че не може да се намери до момента източникът на тази инфекция.

Може ли да се каже дали намаля потреблението на краставици в Европа, конкретно в България?

Категорично. Това са данните от всички страни - членки на Европейския съюз.

Колко?

Не само от самата Испания, която беше набедена за този проблем. Потреблението поради създадената психоза рязко е паднало, в България също и то се вижда и по цената на краставиците и на борсите, и на пазарите на дребно. Знаете, че някои трети страни затвориха пазара за Европейския съюз като цяло. Това са Русия, който е много голям потребител на зеленчуци от Европейския съюз. Ливан също обяви вчера, че затваря пазарите си, така че това е много голям удар въобще върху зеленчукопроизводителите в целия Европейски съюз, но най-вече в Испания.

Трябва ли Германия да плати на зеленчукопроизводителите в Европа, включително и на тези в България, които търпят загуби заради лъжливите съобщения за опасност от краставиците?

Това кой трябва да плати ще реши, разбира се, Европейската комисия или по-скоро ще се решава на заседанието на Съвета на министрите по земеделие. Ние получихме известие, че по всяка вероятност в рамките на дни ще има извънредно заседание в този формат - Съвет на министрите по земеделие, за да можем да обсъдим ситуацията и разбира се, да бъдат намерени начини и механизми за компенсации на зеленчукопроизводителите. Има призиви от страна на Испания например, които твърдят, че немската страна е тази, която трябва да обезщети по-специално испанските производители. При всички положения обаче това е много, много тежък удар, и то в точно в този сезон, в който традиционно се консумират все повече и повече зеленчуци, така че трябва да се намери механизъм тези хора да бъдат обезщетени.

А вие лично каква позиция ще заемете на това събиране? Ще подкрепите Испания, че който пуска лъжливите слухове и непроверени информации и те причиняват вреди, трябва да плати или ще сте за общо даване на пари от общия бюджет на Европейския съюз на зеленчукопроизводителите?

Вижте, аз мисля, че не трябва да бъдем крайни в определенията. Едва ли немската страна е излъгала умишлено. Когато има неяснота, свързана със смъртни случаи, нормално е те първоначално, така, да дадат тези сигнали. Разбира се, те бяха и противоречиви, тези сигнали. Искам да се поставим, разбира се… и ако това се беше случило в България, ние може би щяхме да реагираме по подобен начин. Но при всички случаи тази криза, поредна криза, с храни в Европейския съюз показа, че има нещо в самата система, което не работи достатъчно добре. Европейският съюз има система от и служби, механизми, при които при подобна ситуация да се реагира. Затова европейският данъкоплатец плаща и доста средства, а факт е, че ето, повече от 10 дни от първите съобщения, защото на 22 май бяха първите съобщения в Германия за заразени, повече от 10 дни още не е установен източникът и още някъде продължава да има противоречиви съобщения. Затова нещо трябва да сепрецизира в системата. Това трябва да е урок за следващи кризи, тъй като ние сме свидетели, че на всеки няколко месеца, спомняме си преди няколко месеца имаше инцидент с диоксин, преди това със, спомняте си, птичи грип, свински грип, в годините назад, ако се върнем, лудата крава. И тези всъщност инциденти в миналото наложиха Европейската комисия да има тази система, но очевидно и към момента тя не е много добре сработена. А пък това че… Г-н Вълчев, ако позволите да кажа, не за да похваля българската система, но при всички инциденти, хранителни, които се случваха в последните месеци, България успява да реагира адекватно и, слава богу, ние нямаме тези проблеми в България. И това за пореден път доказва тезата, че създаването на Агенцията по безопасност на храни и съсредоточаването на този ресурс в нея е оправдан, защото българският потребител е спокоен и може да продължи да бъде спокоен.

Колко краставици изнася България?

България не изнася, за съжаление, това, което е изнасяла в годините назад. В този сезон българските зеленчукопроизводители разчитат най-вече на потреблението в България, на вътрешното потребление. То е свързано и с началото на летния туристически сезон…

Т.е. България няма да претърпи загуби от това, че Русия забрани внос от страните от Европейския съюз на краставици?

Тя няма да претърпи толкова загуби от износа за трети страни, в случая за Русия, защото експортът за Русия не е много голям. Но за съжаление зеленчукопроизводителите търпят загуби заради отказ от ангажименти за продажби на краставици във вътрешния европейски пазар, защото това всъщност не е износ. Имаше много големи заявки за краставици към Германия и към някои от по-северните страни от Европейския съюз. И във връзка наистина с тази страхотна психоза, която се създаде, тези договори в момента са отказани, а мощностите са заложени и зеленчукопроизводителите наистина търпят големи щети. Аз още в понеделник ще направя среща, за да могат, тъй като разговарях с някои от тях по телефона, за да могат и те да обобщят загубите си, и когато аз отида на Съвета на министрите, да мога да представя позицията на България и при всички случаи да поискаме компенсация за това, което се случва.

Т.е. вие не виждате шанс в проблема с испанските краставици, създаден от Германия, български краставици да участват в запълването на тази ниша, освободена от испански.

За съжаление психозата е по отношение въобще не само на краставиците, а и на зеленчуците, и на… Хората нямат… В момента се отказват не само от испанските краставици. Европейският потребител, европейският пазар като цяло буквално се отказа въобще от зеленчуците, а знаете, че в първоначалните съвети на немските здравни власти имаше препоръки да се консумират зеленчуците след термична обработка. Това при краставиците, разбира се, че няма как или въобще е невъзможно да стане. В този смисъл надявам се по-скоро… Защото, вижте, докато има неяснота и докато немските здравни власти не открият източника, в населението в целия Европейски съюз ще остават съмненията, че може и да е от краставиците. Така че с казването - да, вижте, не е от краставиците, но не знам от какво е, не е позиция. Докато това не се реши, потреблението ще бъде драстично свито.

Как купувачът в България да познае откъде наистина е един зеленчуков продукт и конкретно краставица? Сега всички по пазарите се хвалят, че продават българска стока, но за това всъщност няма никакви доказателства. Как да сме сигурни, че купуваме български?

Сега, първо, искам категорично да заявя, че последният внос от Испания е през месец март. Това е проверено и не подлежи на коментар, така че да бъдат спокойни, нямаме…

Ама на краставици ли?

…аз съм го казвал и в предишните дни, от тази гледна точка притеснение няма. Големият процент в момента…

Ама, на краставици ли е вносът, г-н Найденов, само да уточним, март са внесени испански краставици.

Да, през месец март има… Но сега… Всъщност нормално е тогава, защото знаете, че
българските краставици и въобще българските зеленчуци излизат малко по-късно. Но в момента на българския пазар се предлагат български зеленчуци или има такива, които са внос от Турция, от Македония, нямаме от Испания. Но как се познават? Длъжни са търговците да обявяват на етикета произхода на стоката. Затова дали се спазва това нещо, контролът е на Агенцията по храните и наистина санкциите са много големи. Това се прави, моето лично наблюдение е, че това се прави и се изписва откъде е съответната продукция.

Въпросът е, когато става дума за…

Нека да е ясно обаче, че контролът по отношение на българските зеленчуци е много, много по-голям, включително и от минималните изисквания за самия Европейски съюз.

Въпросът е когато един зеленчуков продукт, конкретно краставица, идва от страна на вътрешния пазар на Европейския съюз, дали изобщо Европа може да гарантира откъде точно идва тази краставица, особено ако отпаднат и за България шенгенските граници?

Категорично може да се проследи откъде идват, дали идва примерно от производител от Харманли, или от производител, да кажем, от Португалия или Испания. Има система за проследяемост, има документи, които съпровождат съответната стока, дори, отново повтарям, да не е внос, а да е свободно движение в рамките на Европейски съюз. Така че произходът при всички случаи се установява, но нека да са спокойни потребителите, в момента предлагането на български зеленчуци е много голямо. А с оглед, разбира се, и на транспортните разходи, самите търговци нямат интерес да ползват такива, които са произведени доста далеч от България, и то в този сезон.

Смятате ли, че…

Важното е, вижте, важното е от тази криза ние да си направим поредния извод, че трябва да залагаме на родното производство, защото, когато българските компетентни власти дават гаранция, те дават по отношение на родното производство. И затова аз много пъти, включително граничещо и някои ме обвиняват в едва ли не протекционизъм към родното, но аз ще продължа да бъда такъв,  препоръчвам на българските потребители родното производство, не само зеленчуците, разбира се, и млечните, и месни произведения. Контролът в България е много добър. Самите ни производствени и прероботвателни предприятия са на много високо ниво, защото България инвестира милиони, да не кажа милиарди, в привеждане на хранително-вкусовата си промишленост към най-високите хигиенни изисквания на Европейския съюз, и по нищо, повтарям го и го казвам с цялата отговорност на поста, който заемам, българските продукти, хранителни продукти, не отстъпват на европейските или на световни такива.

Смятате ли, че зад обвиненията на Германия към Испания може да се крият чисто пазарни причини, това да е пазарен трик да се заместят испанските краставици от други или да се нанесе удар изобщо срещу биопроизводството, защото, нали, основните упреци бяха към биокраставиците?

Има такива хипотези и те са свързани не толкова с Германия от това да измести от своя пазар испанските, защото те нямат собствено производство, което да може да задоволи търсенето. Имам обаче хипотези, че това е удар върху биопроизводството и тази хипотеза се лансира от производители на биопродукти, включително имаше такива коментари, направени в България. Но мисля си, че ако трябва да бъдем реалисти наистина и оценявайки сериозността на тази ситуация, едва ли тази хипотеза ще бъде потвърдена, защото, предизвиквайки такава огромна психоза, наистина тя е огромна психоза, граничеща с това да се отказват от консумацията на зеленчуци, някой едва ли ще рискува да го направи. Според мен има проблем. Проблемът е по-скоро здравен и аз отново казвам, мисля си, че в следващите седмици предполагам, че този въпрос ще трябва да коментира колегата ми Константинов, тъй като той наистина, ако се докаже, че не е свързан с пренасяне от хранителни продукти, проблемът е изключително здравен и трябва да се намери къде е източникът. Така че хипотезите за това, че това е някаква търговска война, или за това, че това е удар срещу биопроизводството, са по-скоро непотвърдени. Все пак живеем в много динамичен свят. Хората вече много пътуват, оттам тези зарази потенциално се разнасят много бързо и наистина ние трябва, така, да бъдем подготвени в бъдеще време, че подобни неща ще се случват.

Подобни подозрения за пазарни войни впрочем имаше и в коментари за пилетата с много вода, друга тема от седмицата, че от 14 фирми 8 слагали прекомерно много вода над всякакви норми в пилетата. Как се гарантира, че, волно или неволно властта в България, конкретно вие като министър, не давате рамо на едни фирми срещу техни конкуренти?

Ами, в този конкретен случай отговорът е ясен. Това е инициатива на Комисията за защита на потребителите и пробите, и изследването, и обявяването на резултатите се случи от тях, така че няма как да бъдем обвинявани ние. Мисля си, че когато… това беше обществена тайна и се говори от години, трябва да бъдат адмирирани усилията и на властите в случая, ако щете, на Агенцията по безопасност на храни, както е на Комисията за защита на потребителите, че най-накрая лъсна истината. А истината няма сигурно… няма домакинство, което да не му се е случвало да си вземе пиле или някакви пилешки заготовки и, готвейки ги в кухнята, да не констатира голямото наличие на вода. Вижте, в края на краищата потребителят, когато плаща, трябва да знае какво плаща и най-важното, което всъщност е по-важно за мен, трябва да знае какво консумира, защото тук не става въпрос само за вода - става въпрос за солеви разтвори, с които са натъпкани тези пилета или пилешки заготовки, и тези солеви разтвори влизат в организма ни, а те, повярвайте ми, въобще не са полезни.

Чух обяснение обаче, г-н Найденов, че… ами, защо тогава по всички земеделски изложения се продава такава техника, специализирана техника, която да слага такива разтвори в пилетата, и едва ли не в това има смисъл, да се слага.

Разбира се, г-н Вълчев, има смисъл и, да, това е част от хранително-вкусовата технология или промишленост. Но, вижте, първо, се слага в определени проценти, които са лимитирани, и  второ, много ясно се изписва на етикета и не се заблуждава потребителят. Защото, ако напишеш пилешка заготовка примерно със съответната марина, която е, да кажем, 5% и това е ясно, и вие, отивайки в магазина, търсите точно това, нали, тук съм съгласен. Но ако отидете и си вземете пиле, което смятате вие да готвите, а то се окаже примерно 50%, каквито имаше, някои от пробите бяха с 50 и над 50% добавена вода, ами това, от една страна,  наистина си е най-малкото търговска измама, защото вие не плащате за вода, цената на водата не е равна на цената на пилешкото. А и поставете се в ситуация примерно, че може да сте на определена диета поради здравословен проблем и тези солеви разтвори да бъдат противопоказани за вас или вашето здраве.

Не е ли ниска глоба от 10 000 лева за производители на пилета с много вода в тях? Поне това беше обявената сума в печата.

Ами, това е таванът съгласно българското законодателство, защото тя е до 10. Всъщност и директорът на агенцията по храните обяви, че ще наложи максималната глоба, нали, това е неговото право. Така че наложена е максималната. Дали е малка? Аз си мисля, че е малка, на фона на реализираните печалби и на фона на здравето на българина мисля си, че 10 е малко, но по-важното е, че при второ такова провинение ще бъдат затваряни съответни производствени мощности. И те знаят много добре, че ще се случи, и видяхте, че този път нямаше и реакция, защото спомняте си преди, когато обявихме, че има наличие на соя в някои продукти, реагираха фирмите много остро, но този път, специално при това изследване нямаше и реакция, което означава, че те знаят какво се върши и, общо взето, мисля си, че най-малкото е да приемат тази санкция и да бъдат добри да коригират своето производство.

Има ли внос на пилета, които да се продават в България? Какъв е делът и там има ли вода?

Има внос на пилешко, не толкова цели пилета, колкото по-скоро примерно пилешки бутчета. Контролират се и те, но вижте, практиката е, дори и да вносна суровината, тя да се тонблира в България. Тоест самото тонблиране се случва тук, защото то се прави непосредствено преди предлагането на продукта в търговската мрежа, така че тази техника на тонблиране се случва тук и тя не е проблем на внос, ако се внесе примерно пилешка суровина. Но нека да е ясно, че България е много голям производител на пилешко. Между другото и защо всъщност, така, ние подкрепихме това изследване или тази акция? Защото интересът към българското пилешко е огромен на международния пазар. Има интерес и в арабския свят, в Япония също има интерес. . .

Е, добре и не става ли, г-н Найденов, така че вие като сега обявявате в България, че българските производители слагат вода, може да постигнете ефекта в европейски или в по-широк мащаб на краставиците. Тоест тези араби, които се готвеха да купуват българско пилешко да кажат: о, той, министърът им казва, че слагат вода вътре, защо да го взимаме.

Не, няма да има обратния ефект, защото те знаят, че това е преди предлагането на пазара, т.е. няма как да отидат с водата пилето примерно в Йордания, ако говорим за арабския свят. Другото е по-важно - че това е доказателство, че в България има наистина много, много силен контрол и тези неща не могат да заобиколят официалните компетентни власти. Ние трябва да даваме гаранция не само на нашите консуматори и потребители в България, трябва да даваме сигнал и гаранция и на потенциалните ни партньори при експорт на подобни суровини.

Трета тема от седмицата е хлябът. По повод на празника на хлебопроизводителите казахте, че потреблението на хляб в България намалявало, което веднага отвори интерпретации - а защо намалява, и те започваха от това, че хората обедняват. Какво е обяснението?

Не е свързано с обедняване на хората, защото хлябът е най-евтиното, което слагаме на нашата трапеза. Така че, ако това е тезата, че хората са все по-бедни, те би трябвало да консумират все повече хляб.

Т.е. би трябвало обратното да излезе - че хората всъщност са по-богати, ядат по-малко хляб…

Не, или отговорът е съвсем друг, че той не е свързан… това беше моята хипотеза, не е свързано с това дали сме по-богати или по-бедни, а е свързано с, първо, разнообразието, защото нашата трапеза става все по-разнообразна. Има изследвания, които показват, че българинът започва да консумира все повече месо например. Започват да се консумират примерно повече плодове, повече зеленчуци. Традициите за
слагане на повече хляб на българската трапеза постепенно така се изместват в посока на това да разнообразяваме трапезата си. Предлагането на много видове хляб също води до това примерно хората да опитват различни по-малки грамажи. Така че аз не виждам трагедия или всъщност някакъв проблем в това, че намалява консумацията на хляб. По-важното е ние да консумираме дори по-малко хляб, но по-качествен хляб, и точно заради това всъщност е голямата тема по отношение на стандарта за хляба, по отношение на качеството на житото и брашното. Защото България наистина е, така, голям производител на зърно и зърнени култури, но  когато ние стартирахме или всъщност предложихме стандарт „България” за хляб, се оказа, че няма достатъчно брашно, което да отговаря на изискванията за производството на този хляб. Така че тук е по-скоро темата.

Казахте, че сивият сектор…

Иначе реколтата, тъй като все пак…

Само да приключим със самото хлебопроизводство, ще стигнем до реколтата. Сивият сектор, казахте, че оставал същият. Според председателя на Федерацията на хлебопроизводителите Марияна Кукушева, всъщност политиците нямали интерес да се справят със сивото хлебопроизводство, защото то поддържа по-ниски цени на хляба. Това на пръв поглед изглежда, че има някаква логика това твърдение, но ще се съгласите ли с него?

Ами, аз разговарях с госпожа Кукушева и онзи ден включително, на празника. Обясних й, че това, което правим в момента, и по-специално Агенцията по безопасност на храните, да пререгистрира абсолютно всички хлебопроизводители, защото допреди няколко месеца този регистър не беше при нас. Знаете, че със създаването на агенцията контролът на крайният продукт, на хляба, премина в  министерството на земеделието в агенцията по храните. Това, което правим в момента е  пререгистрация на всички, тотални проверки и по този начин тези, които са в сивия сектор, ще излязат. Няма как те да продължават да произвеждат. Разбира се, има твърдения по отношение на това, че част от тях плащат по-високи заплати, отколкото реално обявяват, че не плащат съответните осигуровки и така нататък. Това не е в компетенциите на нашето министерство. Но аз имам разговор колегите от НАП и когато ние приключим с проверката и с новия, обновен регистър към днешна дата, той ще бъде предаден на колегите от НАП, за да могат те също да проверят дали всичко от финансова гледна точка е чисто при тези производители.

Впрочем директорът на НАП Красимир Стефанов ще е следващият ни събеседник. Стигаме до реколтата. Каква ще бъде реколтата тази година?

Реколтата, прогнозите към момента са, че реколтата ще бъде почти същата, каквато беше миналата година. А миналата година беше една от най-добрите реколти и не случайно българските зърнопроизводители наистина имаха една успешна година, включително и във финансовата й част. Ще имаме почти същото количество с почти същото качество. Разбира се, все пак, когато напълним хамбарите, тогава ще можем да отчетем, но оптимисти сме, особено в контекста на големия интерес към българската земеделска продукция. И аз тук, ако позволите, да кажа, че за 2010 г. външнотърговското салдо е скочило почти три пъти в сравнение с 2009 г. и вече имаме положителен показател от почти 1 милиард долара. А само за първите три месеца на 2011 г. ръстът в експорта на храни е повишен с 41%, което показва, че тази тенденция се запазва и това е добре. Добре е за самите земеделски производители, добре е за държавата ни като цяло, защото този сектор днес е единственият, които дори и в условията на тежка икономическа криза за миналата година има ръст в брутната добавена стойност от близо 11%...

Да, но пак тази седмица Българската стопанска камара обявява анализ, че 64% от храната в България идва от чужбина.

Само да припомня, че през 2007 г., защото аз вчера отговорих, благодаря ви за въпроса, вчера отговорих в парламента на парламентарно питане на Георги Пирински на този въпрос, подобен, и обясних и на него, ще използвам чрез вашият ефир да обясня и на слушателите. През 2007 г. външнотърговското салдо беше отрицателно. И аз обясних на г-н Пирински, че ние не можем с магическа пръчка да обърнем нещата от отрицателно външнотърговско салдо в храни до положително в момента от над 1 милиард. Защото през 2007 г., за да е отрицателно, това означава, че не 64 е било внос, а сигурно 94. Продължаваме в тази посока. Надяваме се тенденцията да се запази, за да може наистина ние не само на нашата трапеза, а и на пазарите, които имахме в годините назад, да върнем българската продукция, което, отново повтарям, ще бъде добре за всички.

Тази седмица Русия е отменила забраната за износ на жито, но коментарите в пресата са, и то в световната преса, че недостигът в световен план заради сушите и пороите в Европа и САЩ ще остане. От това, което казахте за реколтата, означава ли, че тя ще стигне за изхранването на България?

Ние произвеждаме пъти повече от това, което ни е необходимо, защото при необходимост от около 1,5 милиона тона пшеница, ние произвеждаме около 4 милиона. Това означава, че, виждате,  можем да произвеждаме почти три пъти повече от това, което ни е необходимо. Няма проблем със зърнения баланс на България. Важното е ние да се налагаме като производител, който изнася навреме и качествена пшеница.

Ще расте ли цената на хляба според вас след новата реколта? Според Софийската стокова борса, цитирани нейни представители също в пресата, за година пшеницата поскъпнала двойно.

Да, пшеницата поскъпна двойно. Въпреки това цената в България е малко по-ниска, отколкото е на световните борси, и тази тенденция също се запазва. Ние няма как да влияем на… все пак произвеждаме по-малко от 2% от световния добив на пшеница, не сме монополисти или огромен производител и не можем да влияем на цената. Но имайки този зърнен запас, все пак ние можем да си гарантираме малко по-ниски цени от световните и което би трябвало да не се отразява негативно на цената на хляба. Цената на хляба реагира тогава, когато пшеницата поскъпна двойно, а това стана след реколтата миналата година. Към момента няма причина тя да бъде повишавана отново.