Жителите на разградското село Пороище издирват наследниците на освободителя на населеното място. Полковник Андрей Густавович Принтц участвал в Руско-турската освободителна война, починал от заболяване в Пороище. Местните поддържат паметната му плоча и разказват легенди за Принца, както го наричат.
За да открият роднините му, изпратили призив към телевизионното предаване по държавната руска телевизия ОРТ „Жди меня". Чрез този формат хиляди хора са намерили изгубени свои роднини и приятели. На сайта на предаването има близо 20 страница за издирвани или издирващи хора от България. Вече има и цяло село, което търси роднините на своя освободител.
Руското телевизионно предаване вече излъчи репортажа за разградското село и призова наследниците на полковник Андрей Густавович Принтц да посетят Пороище, където е гробът на техния роднина. Инициаторът на кампанията да се поканят в Пороище наследниците на полковник Андрей Густавович Принтц е учителката по руски език и история Веселина Милушева.
...Защо ме трогна тази история, защото този човек е герой, но освен това той има семейство жена, деца, останали на хиляди километри оттук. Принтц е женен за Левшина, Евгения Фьодоровна, имат две момиченца, по-голямата София и по-малката Евгения. Принтц има голямо сеймество - сестра Юлия, братя Сергей и Николай.
Полковник Андрей Густавович Принтц е роден през 1838 г., починал е на 8 март 1878 г. Бил е командир на 140-ти Зарайски пехотен полк, който участвал във войната през 1877-78 г. Разболял се от коремен тиф и починал в Пороище. Бил отседнал в къщата на рода Изворови. Сградата отдавна е съборена и друга е построена, но спомените се пазят, дори има и легенди. Недка Матева разказва някои от тях.
....в къщата на Изворови е живял, пристигнал е със Зараевския полк. От тиф се разболява и умира. Поглебението му е било съпроводено от всички войници и цялото население в тогавашното село Арнауткьой, след ковчега двама войника са водели коня му, черен жребец, който по калдаръмената улица цвилел и риел с крака и са изскачали искри отдолу. Изкачват се на гробищата, когато го спускат в гроба, очевидци разказват, че са видяли сълзи в очите на коня и още на третия ден от мъка коня почива. Кой ви го е разказвал - от стари хора, предания от уста на уста.
Освен легендите има и материални спомени от полковник Принтц. Семейство Изворови пази красива глинена кана, от която пил чай руският офицер. Разказ на снахата в рода Стойка Изворова.
....спомените, които съм чувала от нашата прапрабаба, че той е живял и починал от коремен тиф. Той е бил много едър и красив, тя е била много дребничка. Последните дни, когато е боледувал, тя с топла супа и чай го хранела, той държал малките й ръце и ги целувал от благодарност. В знак на благодарност той носел от Русия икона със сребърен обков, оставил я за грижите, които тя полагала за него. Тя в момента се намира в други наследници на рода в София.
А това е една старинна кана, която ни е много ценна, Принцът е пил топъл чай с нея, наливано му е чай имало е и чаша, с която е пил, но тя не е запазена.
Всяка година на Трети март паметната плоча на полковник Принц е затрупана с цветя. Местните обаче очакват и да се запознаят с наследниците на освободителя. Планове какво ще им кажат и къде ще ги заведат имат и децата.
