През октомври се очаква да бъде факт първият био-сертификат за отглеждането на говеда за месо в България. В момента тече преходния период за животните, които са в района на маджаровското село Горно поле.
Благовеста и Николай Василиеви са стопаните на Дивата ферма и на близо 500-те крави, които се гледат целогодишно на паша на открито в планината. На българския пазар обаче не може да се намери от това био-телешко месо. Една от причините е, че в страната няма сертифицирана кланица за този тип продукция.
Животните от двете традиционни за Източните Родопи местни породи - Българско сиво и Родопско късорого говедо, се гледат чрез свободна паша край Горно поле. Стопаните на Дивата ферма Бети и Ники са извървели дълъг път до финалната права преди био-сертификата за кравите им: "Тръгнахме точно с тези породи, защото те по принцип се гледат биологично, целогодишно със свободна паша", обяснява Николай.
За 16 години от двайсетина животни, кравите стават около 500. "Вече имаме сертификат за земята, първо се сертифицират пасищата и след като животните пасат на тях, минава определен период от време и излиза био-сертификата за животните - нашият ще излезе през октомври", казва Ники.
Бети допълва, че те не искат да хранят животните с изкуствени фуражи. "Искаме те да бъдат свободно на паша, така и теленцата са по-приспособими - нашето верую е "колкото по-малко се месим в техния живот, толкова по-добре", обяснява младата жена.
Оказва се обаче, че това телешко месо не може да се намери на българския пазар и животните се изнасят - за Италия, за Албания. Една от причините е, че в България няма лицензирана кланица за биологично производство, която да заколи телетата. Но това не е толкова странно, защото до скоро в страната просто нямаше такова производство, казва Ники.
"На нашия пазар няма нищо", казва стопанинът на въпроса къде човек може да си купи от това био-телешко месо. И допълва, че "издават от чужбина, виждат каква е цената, дават малко по-висока цена и взимат животните".
Надеждата на био-фермера е, че когато в страната започнат се отглеждат повече био-животни, ще се появи и реален пазар на това месо, както и сертифицирана кланица за тях.
Фермерът признава, че евросредствата са шанс за българското био-земеделие, но не пропуска - бюрокрацията и липсата на информация, които съсипват стопаните.
"Фермерството се оказва една от най-сложните професии - да опитваш и да грешиш не е работа, много се отказаха, особено от гледането на животни, и грехът си е на нашата държава", казва още Николай Василиев.
Ники ни разказва, че холандският проект "Новото тракийско злато", който помага на био-земеделието и екотуризма в Източните Родопи, дава сериозна подкрепа тъкмо в процеса на сертификацията - със средства и консултации. "Сега те поемат половината пари за сертификацията, на нас преди никой не ни ги поемаше. Никой не ни казваше как трябва да се сертифицираме, къде и кого да търсим", коментира още биофермерът.
