Каква следва да бъде финансовата политика на държавата?
Каква следва да бъде финансовата политика на държавата? / снимка: Sofia Photo Agency, архив, Надя Коцева
Иван Костов в "Седмицата" на Дарик
47239
Иван Костов в "Седмицата" на Дарик
  • Иван Костов в "Седмицата" на Дарик

Иван Костов министър на финансите на България през 1991-1992 г., министър-председател - 1997-2001 г., в „Седмицата” на Дарик:

Това всъщност е вашият бюджет, нали, вашият модел на бюджет от 1997 г. Вътре се сменят цифрите, но моделът е вашият, или не сте съгласен?

Не.

Всички преписват бюджетите.

Преписват, но то това е лошото на епигоните, че не се съобразяват с променените обстоятелства и действителност. И когато не се съобразяват с променените обстоятелства, става все по-неадекватен и все по-неадекватен. Управлението е реагиране на случващите се неща, които се променят непрекъснато. Не може с един и същ бюджет да се оправяш от 1998 г. насам, не може. Просто това е неразумно.

Все пак сте съгласен, че бюджетът на България се преписва през всичките тези години.

Една част от него сериозно се преписва, да.

Какво трябва да се промени според вас? Моделът, който сам сте създал.

Тежки промени трябва да се направят в няколко сфери. Защото трябва да се отрази големият демографски процес на свиване на населението. Това е основно, ако говорим най-общо. Населението намалява - за… примерно за 10 години с половин милион.

А за 20 - с милион и половина.

Освен това има емиграция, т.е. то намалява ефективно още повече. И в този смисъл се пита дали тази публична сфера, която… цялата публична сфера с отделните сектори, е адекватна към намаляващите се по брой хора. След това, вътре в тази демографска структура има промяна на възрастовия състав. Стават все по-повече възрастните, все по-малко децата. Всичко това има мощно отражение върху публичните сектори на образованието, на здравеопазването, на Министерството на вътрешните работи, всички служби свързани със земеделие, с какво ли не, хигиенни и т.н. Защото просто хората стават много по-малко и нуждата да бъдат обслужвани, защото тук това се забрави в последните 10-12 години, че публичната сфера съществува заради хората, а не хората съществуват заради издържаните от бюджета. Това са огромни промени. И да не бъдат отразени… И пример, ще ви дам веднага примери. Все по-малко болни, а все повече болници. Един лекар, за да бъде специалист в сектора, в който работи, трябва да лекува много хора. Той трябва да има много практика. Голям лекар се става с голяма практика. Без голяма практика не можеш да станеш никога голям лекар. Как ще станеш голям лекар, след като са пръснати в малки болници толкова много хора, които изнемогват. Между другото, и при тях идват съвсем малко пациенти. Как ще стане качествена медицинската помощ при тази структура. Естествено не може да стане, естествено. И се губи качеството на този сектор, на здравеопазването, непрекъснато поради това, че той не се адаптира към нещата.

Т.е. каква промяна трябва да се направи?

Друг пример. Ами, ние сме писали, давали сме, подписвали сме се с това правителство. Давахме им програми, писахме им планове какво трябва да се направи. И сега аз, ако се върна и почна да повтарям всичко това, може би няма да е съществено, защото съществено е, че не се разбира нуждата от реформа. Защото излезе министърът на образованието…

На здравеопазването.

И на образованието, и на здравеопазването. Те говореха, те се оправдаваха с глобалната криза. Кризата е финансова за тези, които имат задължения. Те имат пари, защото те разполагат с парите на българския данъкоплатец. Те не са в криза. Те са господарите на кризисното време, защото са с парите хората. Разбирате ли ме. Кризата прави този, който има кеш, налични пари, особено важен. Той диктува условията, той може да диктува цени, защото това е пазар на търсенето, не на предлагането. Т.е., който търси, той определя условията. И тези министри, които търсят на практика услугите, плащат заплати и прочие, те се оправдават със световна криза, което показва в каква степен не разбират каква роля имат те, каква е функцията, която имат и след това… Ето примерно министърът на образованието не може да отговори на въпроса защо толкова висши учебни заведения има. След като освен промяната в демографското състояние, намаляващият брой млади хора, намалява още по-силно броят на младите хора, които завършват средно образование, примерно поради промяна на етническия състав, нали, и т.н. И се получава така, че всички, завършили средно образование, могат да влязат… има места да завършат висше, което е анормално. Това е… никъде не става такова нещо!

Т.е. вие искате закриване.

Не, не, аз искам реформи. Аз искам оптимизиране, искам модернизиране, защото образованието не е заради 14-те учителя, а заради осемте ученика, които отиват в защитеното училище, разбирате ли. Защото тези 8 дечица те се учат по взаимно-учителната метода, т.е. четвърти клас учи трети, трети учи втори, втори учи първи, 14 учители ги наглеждат, всичките са в един клас. Безумие! Това училище съществува заради 8-те деца, не заради сградата и не заради учителите, разбирате ли. Децата трябва да получат качествено образование. Децата са важните. Те са на върха на интереса на министъра. Той това сега разбира ли го, не го ли разбира, аз не знам, но защитените училища вместо 100, както успя да ги устрои, нали, не правейки нищо тройната коалиция, станаха 103. Ето това е политика, която показва, че парите на данъкоплатеца се разхищават. Тези осем дечица, решението е много просто. Едно бусче ги кара там, където има други деца, където първи клас ще са с първи, втори с втори, трети с трети. Нали разбирате колко е проста логиката.

От това, което казахте за демографски…

А това училище си намира друго предназначение. Може да бъде преустроено, може да стане… просто идеи има.

От това, което казахте за демографския проблем, излиза, че ще подкрепите предложенията за пенсионна промяна още от следващата година. Не виждате ли в тези предложения някакъв опит да се отговори точно на демографския проблем?

Там има катастрофа на това, което те нарекоха реформа. И не може да се подкрепи нищо, без да се договорим какво се е случило и защо се случи това нещо? Ние имахме 3 много сериозни възражения срещу това, което миналата година се рекламираше като реформа. Реформата, самата дума в момента се обезпредмети. Тя няма същото съдържание, каквото имаше преди 10 години. Сега реформа се нарича всякакъв напън нещо да се направи, но напъни не се подкрепят.

Е, какво да се направи за пенсиите, ако не е да се вдигне от догодина с една година пенсионната възраст? Какво да се направи?

Няма такива елементарни решения. Ето, по медиите вървят дебати, има толкова много идеи, има толкова много предложения. Трябва да се седне и да се направи пакет, комплекс от действия трябва да се направи. Не е само вдигането на възрастта. Възрастта трябва да се вдигне, когато останалият комплекс от мерки се види, че не може да даде очаквания резултат, разбирате ли. Тогава чак се вдига. Защото синдикатите имат много силен аргумент - това поколение веднъж му вдигнаха възрастта с пет години, след това на жените с три, на мъжете… Сега още един път да им се вдига, идват им твърде много. Те са прави в този смисъл да казват, че не може едно поколение да изнесе цялата тежест на пенсионната реформа. И аз чувам либералните икономисти, от друга страна, как се нахвърлят върху синдикатите с техните очевидно не дали ефект мерки. Кажете ми какво от това, което либералните икономисти предлагаха и беше внедрено по време на управлението на либералното, така да се каже, коалиция на Симеон Сакскобургготски, нали така се наричаха, и ДПС, и след това социално-либералната, коя от мерките даде ефект? Коя? Дали борсата, която се създаде и която се напълни с акционерни дружества със специална инвестиционна цел, които станаха перачници и като станаха перачници ги затвориха, без да ги почистят. В това окаяно състояние, в което е, в момента Софикс е на 322 пункта. Представяте ли си в какво жалко състояние е българската борса? Дали плоският данък, какво даде като ефект плоският данък на българската икономика? Къде ги чуждестранните инвестиции?

Т.е., вие сте против плоския данък?

Не, не, аз питам, къде, какво даде…

Нали беше дясно предложение.

Това не е дясно предложение, моля ви се. Това е либерално предложение. Това е предложение да се изперат пари. И в момента не го атакувам с оглед на това да предложа друго, аз питам какъв е ефектът. Питам какъв е ефектът и вижте какъв е окончателният извод. Ние продаваме евтина територия без сигурност на инвеститорите. Какъвто и евтин данък да сложим, там, и от 10 на 8 да го намалим, каквото и да им предлагаме, то ще е по-евтино и по-нежелано от ниската цена, която даваме. Защо инвестициите ходят в страни, където и данъците са съвсем други, има и високи, нали, и насочващи, и подкрепящи бизнеса? Защо? Защото има изключително високо качество на средата, която се предлага. Предлага се бизнес среда. Предлагат се публични услуги. Предлага се адекватна система на публична сфера към обществото. Предлага се сигурност. Къде е сигурността в България, след като едно дело във Върховния административен съд може да бъде спечелено с едно телефонно обаждане? Къде е сигурността, когато наритват чуждестранните инвеститори във Върховния касационен съд при търговски дела? Как може да дойдат тук, като виждат какво е безчинстването? И накрая, всички виждат, нека да не си правим илюзии, че това правителство управлява изцяло в интерес на олигархията, изцяло в интерес на олигархията. Кой ще стане… чуждестранен, истински чуждестранен инвеститор, ще отиде в олигархична икономика, а не в конкурентна? Защо да ходи в олигархичната - за да плаща по-скъп дизел, отколкото го плаща в собствената си страна, че защо да го направи? Или да купува лекарства двойно по-високи, защото тук има монополисти и картелиране на пазара и доят бюджета. Е, как може такова нещо! Кой е луд да го направи това нещо, ако е чуждестранен инвеститор. Значи, те са прогонени от останалата цялостна политика и не могат да бъдат върнати с такива мерки. Трябва да бъдат върнати с истинска промяна, с истински решения на най-болните въпроси на страната.

Сега, приходите на България догодина. По данъците вие всъщност изразихте съмнение, че България трябва да продължава тази данъчна политика с плоския данък. Аз говорих… дадох за пример Марио Монти, новия италиански премиер. Той първото, което казва - ще вдигна данъците на богатите. Това трябва ли да стане в България?

Да, вижте, то за това нещо абсолютно закъснял, дебат не може да се проведе сега. Той трябваше да се проведе предварително. Данъците на богатите, ако се вдигнат, в смисъл всички данъци и осигурителни вноски, това означава обаче и пълна промяна в пенсионната система, пълна промяна, защото не можете да накарате човек да плаща, да се осигурява върху 3000 лв. заплата и да получава 700 лв. пенсия. Нали разбирате защо. То е очевадно. Защото той ще запита - а къде са ми другите пари, които съм се осигурявал. Нали, аз се осигурявам на 2000, на 3000 или на 4000, а къде ми е пенсията? Вие ми давате 350 евро пенсия. Няма такъв мач никъде в Европа, никъде в света, разбирате ли? Те са свързани нещата. При нас обаче има таван на максималните пенсии, има и таван на максималните осигурителни вноски. Понеже говорехте за пенсията, да вляза в тази тема, този въпросът е нерешим по този начин. Или, след това, минималните прагове, задължителните минимални прагове за облагане миналата година ги вдигнаха. Ние казвахме няма да дадат ефект, няма да се съберат парите. Ами, не се събраха парите. Видяха, че не се събраха, видяха, че намаляха като брой самоосигуряващите се лица, видяха, че изчезнаха от полезрението на Националния осигурителен институт маса пари. Сега отново вдигат осигурителните прагове с близо 6% и намаляват… обаче този път са вече мъдри, намаляват приходите, които очакват от тях, т.е. казват - да, да, така е, ще изтекат още хора в сивата икономика. Разбирате ли колко се обърква, всичко става една абсолютна каша без решение…

През данъците за следващата година няма решение, през инвестициите според вас в тази среда няма решение. Европейските пари? От това, което разбрах от г-н Горанов, част от сметката е България все пак да задели по-голяма сума за съфинансиране.

Е, да, то иначе те не могат да влязат.

Да, и той всъщност каза ние искаме да дадем шанс да влязат. Нали, аз така разбирам това, което той обяснява, т.е. това…

Това е една хубава приказка.

Защото те много го бяха критикували, нали, защо залага такъв голям…

Огромен е, скокът е огромен.

Но пък има логика и това, което той обяснява, че ако пък не го заложим, а наистина българският бизнес се окаже активен, няма да може да влязат тези пари. Другата възможност са заемите. Трябва ли да вземе заем България догодина?

Разбира се. Разбира се, и то преди да излязат огромните пари за рефинансиране, защото и Италия ще се появи догодина с 370 млрд. дълг, главница, която трябва да рефинансира. И ако ние се появим тогава, в окото на тайфуна, нали си представяте колко ще платим за една емисия? За нашите мънички 1 млрд., които ни трябват, за да погасим еврооблигациите.

Ама нашето държание, доколкото разбирам, ще бъде следващата година - абе, ние пари си имаме, защото сме си събрали…

Не, няма.

…обаче, хайде, добре, ще вземем, щом искате, ще заменим дълга с нов. Нали, за да не ни вдигат много. Защото ако отидеш и кажеш закъсал съм много, и веднага ще ти кажат…

Ама, те всички знаят, че сме закъсали и че трябва да излезем…

А ние се правим, че не сме, така ли?

Вижте, всички инвеститори дебнат българското правителство в момента. Дебнат, в смисъл чакат го да стъпи върху терена на истинската емисия, защото знаят, че зад него няма централна банка, която да му напечата пари, знаят, че сме във валутен борд, т.е. знаят, че нямаме никаква маневреност, знаят, че фискалният резерв е на прага на изтощаването, защото вътре са останали сребърният фонд, парите на АЕЦ "Козлодуй" там за извеждане на централи, за обезопасяване и т.н., знаят ги тези неща и ги чакат да излязат, чакат ги.

Т.е. какво да направи България?

Ами, трябва да излезе преди, трябва да излезе веднага.

Трябва да
изпреварим италианците?

Трябва да изпреварим… не само Италия. Там са Италия, Испания, кой ли не. Ако погледнете какво е влошаването на условията за тези страни, които се откъсват в еврозоната от водещите, вие ще видите драматична разлика вече между Германия, Финландия, Холандия, Австрия и останалите. Даже Франция вече започва да отива към страните, в които трябва да плащат много по-скъпо за своя дълг. Защо не могат да платят скъпо за своя дълг? Защо Италия не може тези 370 млрд. да ги рефинансира на 7%? Защото лихвените разходи в бюджета ще станат огромни и ще изместят нелихвени разходи, а нелихвените разходи са, нали, тези, които създават живота в публичния сектор. Лихвените отиват по банките, отиват по спестителите, и в този смисъл…

Т.е. вашият съвет е България бързо да взема заем?

Много бързо, но не виждам кой ще го вземе.

Понеже следващият събеседник е Милен Велчев - в какво се състои упрекът ви за замяната на дълга?

А, не няма да се връщам…

Защото това, което вие съветвате, не е ли също да смениш един дълг с друг? Т.е. на пръв поглед външната опаковка е същата, че правилното икономическо поведение е, ако имаш да връщаш пари, бързо да се договориш…

Само че тогава тактиката да бъде изкупуван български дълг на много ниски цени, в рамките на 73-75 цента за долар, беше успешната тактика за намаляване на дълга. Дългът беше заменен на много по-висока сума, т.е. върху интересите на България бяха Нанесени… беше нанесен тежък удар. Първо се капитализираха брейди облигациите и след това на най-високите нива бяха купени, и всъщност беше платено много повече. Сега вече последния останал аргумент, който аз чувам, е, че така сме си платили за повишения рейтинг. Аз пак да питам сега - добре, ние сме с повишен рейтинг, къде са чуждестранните инвестиции?! Къде е куражът на българското правителство да излезе на пазара и да изтегли необходимите му оперативни резерви, защото то трябва да има оперативен фискален резерв в момента, не само за да погаси еврооблигациите в началото на следваща… на по-следващата година, а и ако се сбъдне предупреждението на рейтинговата агенция „Фич” за финансова паника, да има с какво да отиде срещу паниката, да я блокира бързо. Тоест много реални буфери трябваше да има в бюджета. Ако ще идват много тежки времена, а те ще бъдат тежки за правителства, за банки, за пенсионни фондове, за застрахователни институции, разбирате ли, няма да са много тежки за селскостопански производители, за индустриалци и т.н., защото кризата се развива преди всичко във финансовия сектор, и ако идват тия тежки времена, значи трябва да имаш финансови възможности да отреагираш. Ние в момента нямаме финансови възможности да отреагираме. Имаме правителство, което го е страх да се появи на пазара и да каже искам 1 милиард, защото ще чуе сигурно лихви, които в момента искат от Испания, от Италия. Няма как да чуе по-малко.

Накрая разходите. Кой от недоволните според вас е прав и трябва правителството задължително да удовлетвори исканията му - земеделци, спешна помощ, железничари, учени, студенти? Списъкът със сигурност е по-дълъг.

Аз не разсъждавам така върху тези неща. Никога не съм се готвил да отговоря на въпрос кой от недоволните трябва да бъде удовлетворен. Взимам пример, за да го обясня това. Земеделските производители в предходната година реализираха гигантски печалби от покачената цена и от обстоятелството, че Русия не излезе на пазара предвид тежката година на своето зърнопроизводство. Направиха огромни печалби. Земеделието не се прави всяка година с огромни печалби - до степен да можеш да обновиш всичките си трактори, всичките си комбайни, да купиш джипове и т.н. и да ти останат пак толкова много пари. Това не е земеделие. Това се случва, това е хубава година, но вие си спомняте в библията за седемте тлъсти и седемте кльощави крави, които сънувал фараонът, нали, и как Моисей му обяснил. Има добри години, има недостатъчно добри, но именно мъдростта на управлението, което Моисей е демонстрирал, помага да се преминава през тези неща. Къде е мъдростта на управлението, което… на тлъстата крава й се слагат още толкова в яслата, за да няма за следващата година, когато… Между другото, годината е съвсем нормална сега и аз наистина не мога да разбера защо тези, преди всичко страшно… Те имат наистина тръстова структура, българските зърнопроизводители. Това са гигантски латифундии - за да си ги представите за кой изнемощял, става въпрос, трябва да му се дадат пари. Най-голямата е 1,2 млн. декара, най-голямата структура там, от зърнопроизводство. 30 000, 50 000, 40 000 - това е нормална латифундия.   

Т.е. вие бихте подкрепил правителството…

Знаете ли какво значи латифундия? Латифундия няма нищо общо с конкурентно стопанство. Те понеже по веригата държат мелниците и държат и хлебопроизводството, те могат да диктуват цена каквато си искат на хляба, и са го направили. И ни карат, от миналата година ни накараха в България, зърнопроизводител, да плащаме цена, която е като в Европа.

Т.е. правителството трябва да е твърдо със зърнопроизводителите, да не отстъпва на техните искания.

Аз в момента само анализирам, в момента само анализирам и казвам върху каква е…

Въпросът е ще разчитат ли на политическа подкрепа, защото това би окрилило една твърдост на министър-председателя, на министъра на земеделието, когато знаят, че тяхната братска партия от Европейската народна партия ги подкрепят.

Ние отказахме да подкрепим бюджета на първо четене заради всички тези неща, които той съдържа. Заради лисата на противодействие, буфери срещу рисковете, заради липсата на реформи, заради тия банкрутирали министри. Вие ме питате реформа на пенсионната система. Ами, той е банкрутирал отвсякъде министърът, той пробва всичко. Не могат синдикатите очевидно да направят реформа в пенсионната система, не могат. Трябва да дойдат хора, които все пак гледат общия интерес, а не синдикален някакъв интерес, и да направят реформата. Поради всички тези причини, че няма отговори на тези въпроси, че на един полицай на улицата стои един в канцеларията, заради всичко това не може да бъде подкрепен тоя бюджет, защото… И не може сега, на второ четене вие ще ме питате ще гласуваме ли определени суми. Те не се гласуват, между другото, по този начин, гласуват се сумарно. Член първи - приходи, член втори - разходи. Там ще има против приходи, против разходи и т.н.