10 години след като новият Закон за вероизповеданията сложи край на разкола в Българската православна църква проверката на комисията по досиетата, която установи, че мнозинството от митрополитите са с агентурно минало, задълбочи коментираната напоследък морална криза във вероизповеданието. Тезата е на един от вносителите и авторите на закона Борислав Цеков.
В интервю за „Денят" на Дарик той изрази надежда, скоро данните от досиетата да бъдат анализирани и да стане ясно кой от висшия клир е бил принуден да сътрудничи на Държавна сигурност и кой е бил реален агент с „пагони под расото". „Когато се установи, че има такива митрополити, които са излагали на репресия вярващите преди години, единственият им изход е те да се оттеглят от висшия клир и да се покаят", смята бившият депутат. Борислав Цеков се надява агентурна принадлежност на епископите да не се използва за вътрешни битки в Светия синод, каквито са довели до разкола преди години. Eто какво още каза Цеков:
Като цяло не ме изненада, защото се говори в различни кръгове от обществото от години за този или онзи владика. Ако има нещо, което ме радва, е че Негово светейшество патриарх Максим не е в кръга на доносниците. Заедно с това фактът, че от 15 митрополити 13 са били пряко свързани с Държавна сигурност, е доста лош индикатор за това какво е днешното състояние на морална развала и на бездействие на висшия клир на православната църква. И се надявам това да бъде един стимул за промени, защото в църквата има много млади, подготвени, образовани, почтени епископи, на които в крайна сметка трябва да се даде път.
Подобна развръзка ли трябва да чакаме от православната църква?
Какво ще направи църквата е неин вътрешен въпрос и нито държавата, нито партиите, политиците имат право да се месят. Но това, което си мисля, че трябва да се разграничи на първо време, е следното: много ми се ще част по-скоро тези сухи данни за принадлежност към ДС чрез медиите, чрез отделни разследвания, проучвания, да бъде изнесено каква е била реалната дейност на тези митрополити в миналото, защото допускам, че има две категории дейности на тези хора. Част от тях вероятно са били принудени от обстоятелствата по време на тоталитарния режим да подпишат декларации за сътрудничество и това е била някаква форма на конформизъм, чрез която те са се опитвали да си осигурят спокойствие, за да изповядват вярата и религията си. Но съм сигурен, че има и друга категория, които са били откровени доносници на Държавна сигурност и които, образно казано, след като са чели Библията от амвона, след това са тичали в Държавна сигурност, за да донасят кои са били богомолците. Трябва да има яснота по това и се надявам, че когато има яснота кой от тези владици какво е вършил, дали от неговите донесения и сътрудничество в Държавна сигурност са увреждани човешки съдби, дали са нарушавани граждански права, дали е имало репресия и ако такива владици са вършили подобни безобразия, аз мисля, че те имат един единствен морален избор и той е да се оттеглят от заеманите митрополитски постове. Защото никакви устави, никакви формални оставания не могат да оправдаят, когато един духовник е носил пагони под расото и е излагал на репресия истински вярващите хора. Надявам се първо това да се случи и оттам насетне църквата да намери сили за едно, ако щете, извинение пред обществото за това, което се е случило и за обновление, за това наистина да се даде път на млади, почтени, искрено вярващи епископи, каквито има много в Българската православна църква да покажат нейното ново лице и нейната нова обществена рола в демократична България.
Покаяние и отдръпване - това, казвате вие, би могло да изчисти донякъде хвърленото петно върху поне висшия клир на Българската православна църква. Има ли опасност обаче всичко това да се използва в битката между митрополитите за превес на силите в рамките на Светия синод?
Има, разбира се. Именно затова е много важно включително като обществено мнение да не използваме това, че има толкова много митрополити, които се явяват доносници на Държавна сигурност, да не го използваме като едно общо клеймо върху институцията на Българската православна църква. Българската православна църква е много повече от всеки един отделен митрополит. Да правим разграничение между делата на отделни личности и институцията. И се надявам, че когато става дума за вътрешно обновление на църквата, то няма да се изроди в подобен тип борби, включително политически мотивирани, каквито навремето доведоха до онзи пагубен разкол, който преди десет години беше преодолян. Надявам се наистина в църквата да владее разум и заедно с това онези митрополити, за които се окаже, че с дейността си като агенти на Държавна сигурност, са донесли страдание и репресия за хората, те наистина да имат морал и достойнството да се оттеглят и да се покаят.
Не мислите ли обаче, че след всички тези скандали, които разтърсиха църквата, скандалните й позиции по болни за обществото теми, тази поредна новина от комисията по досиетата съвсем ще разруши авторитета на църквата сред българите?
Аз се надявам, че това ще е повод да се чуе гласът на младите, почтените, образованите епископи в църквата и на свещенството, защото не може висшият клир да продължава това свое безделие, морална развала, да тъне в охолство, докато свещениците едва оцеляват без заплати, без осигуровки и така нататък. Големият проблем е във висшия клир. Не бива заради няколко митрополити да страда авторитетът на Българската православна църква. Ние виждаме наистина, че тези скандални позиции в последно време, човек да се чуди даже как им ражда акъла след общото си безделие изведнъж да се произнасят по някакви частични въпроси, достатъчно говорят, ако щете и за интелектуалното равнище на висшия клир и смятам, че е крайно време и медиите да започнат да дават поле на други хора от църквата, а не на тези няколко митрополити, които от години олицетворяват един образ на църквата - ояден, трудно говорещ, неясно говорещ. Трябва вътре в църквата и свещенството, и епископите да осъзнаят отговорността си и в тази тежка морална криза на Българската православна църква да излязат пред вярващите и да говорят. Става дума за спасението на авторитета на Българската православна църква като институция - авторитет, който пострада от всичко това, което извърши висшият клир в последно време и което сега лъсна от архивите на Държавна сигурност.
Може ли да се каже, че това е най-сериозният трус в историята на църквата ни?
По-сериозен трус беше дългогодишният разкол. Но факт е, че ако разколът служеше за оправдание на много безобразия в църквата, на бездействието й, вече повече от десет години разкол няма, а ситуацията се влошава все повече и повече, което показва, че просто висшият клир не е на мястото си.
