П. Стоянов: Шансът за конфронтация между Плевнелиев и Борисов е малък
П. Стоянов: Шансът за конфронтация между Плевнелиев и Борисов е малък / снимка: Sofia Photo Agency, Юлиана Николова
П. Стоянов: Шансът за конфронтация между Плевнелиев и Борисов е малък
49233
П. Стоянов: Шансът за конфронтация между Плевнелиев и Борисов е малък
Петър Стоянов за грешките и Синята коалиция
Петър Стоянов за рейтинга на президентите
  • П. Стоянов: Шансът за конфронтация между Плевнелиев и Борисов е малък
  • Петър Стоянов за грешките и Синята коалиция
  • Петър Стоянов за рейтинга на президентите

Малък е шансът да се стигне до конфронтация между новия президент Росен Плевнелиев и премиера Бойко Борисов, защото те са работили две години и половина в екип и за това време те би трябвало да гледат вече в една посока. Това каза в интервю за „Дарик кафе" държавният глава в периода 1997-2002 година Петър Стоянов. 15 години след като самият той положи клетва като държавен глава, Петър Стоянов каза, че това е важен институционален ден за страната.

На въпрос дали на Росен Плевнелиев ще му се налага да прави компромиси, Стоянов отговори, че човек, който смята, че изобщо не може да прави компромиси, не бива да се захваща с политика. „Можеш да бъдеш съвършено безкомпромисен тогава, когато отговаряш за себе си, най-много за съпругата си и децата си, но когато отговаряш за една държава, за общество от хора - 7 милиона или 50 милиона, без значение, да не правиш компромиси, значи да предаваш понякога националните интереси", коментира той.

Стоянов изрази надежда компромисите, които ще прави новият президент, да бъдат градивни, в името на България.

Стоянов по-скоро не чака реплики от типа „Бойко, кажи си!"

Запитан дали скоро на Росен Плевнелиев ще му се наложи да се обърне с аналогична реплика към Бойко Борисов от типа „Бойко, кажи си!", държавният глава на България до 2002 година коментира, че шансът да се стигне до конфронтация между президента и премиера е „малък, да не кажа много малък".

„Те са работили две години и половина заедно в екип. Те общо взето са огладили противоречията, ако са имали изобщо такива, говоря за принципни противоречия. За тези две години и половина те би трябвало вече да гледат наистина в една посока. Въпросът е за България - много не се интересувам какви ще бъдат личните отношения между тях, честно казано. Въпросът е как това би се отразило на България. Ситуацията хич не е лесна, за това каквото и да има да си казват премиерът и президентът на България, да си го казват в един от двата кабинета - в президентския или премиерския", коментира Петър Стоянов.

По думите му в момента обществото на България има нужда от еднопосочни сигнали, няма нужда от скандали и разногласия. „Общественото доверие трябва да бъде в известен смисъл унифицирано. България си има опозиция, достатъчно гласовита - тя ще си критикува и кабинета, и президента", допълни Стоянов.

Правил е грешки, но се радва, че не е сбъркал през 1997 г.

Президентът Петър Стоянов призна, че е правил много грешки, но се радва, че в най-важния момент, когато не е приел втория вариант на БСП за правителство на 4 февруари 97-ма година, не е сгрешил. Тогава щеше да стане фатално за страната, която беше на ръба на гражданска война, подчерта държавният глава в периода 1997-2002 г. С действията си от това време той си обяснява и данните, огласени неотдавна от проучване на МВМД, според които той е президентът през последните 20 години с най-високо доверие сред българите - с усреднен рейтинг от 68 процента.

Веднага след събитията от 4 февруари 1997 година рейтингът на Стоянов е бил 91 процента. Обяснението на самия президент към днешна дата е, че такъв рейтинг може да бъде измерен само при много драматични събития. Поради това той каза, че не пожелава на нито един следващ президент да има такъв рейтинг.

Ето какво разказа Стоянов за датата 4 февруари 1997 година: „Те дойдоха с готова папка с министър-председател Николай Добрев. БСП предложи нов кабинет. Това трябва да е съвсем ясно на българската публика". Той допълни, че е бил длъжен по закон да вземе тази папка, но е отказал да я вземе и внесе в Народното събрание.

На въпрос дали не е нарушил основния закон, Стоянов отговори: „Не бих използвал толкова силна дума, но бях на ръба на конституционните си правомощия. Трябваше да избирам между дълга си на юрист и дълга си на политик, който отговаря за ситуацията в България. Беше лесно да си опозиция или управляващ и да политиканстваш, да казваш какво може да се случи. Ами ако стане гражданска война, кой отговаря?"

Стоянов призна, че изпитва удовлетворение, че в един-два момента в своята кариера, когато е трябвало да вземе съдбоносни решения, не е сгрешил. „Много пъти след това съм грешил, слава богу, били са грешки, които не са навреждали на цялостната политика, на цялостната стратегия на България. Ако бях сгрешил на 4 февруари обаче, мисля, че можеше да стане фатално", допълни Стоянов.

За рейтинга на президентите

В коментар на факта, че според данни на НЦИОМ неговият наследник на поста Георги Първанов си тръгва от президентството с най-висок рейтинг от всички президенти, Стоянов припомни, че НЦИОМ е държавна агенция и допълни: „Това е едно достойно изпращане, няма нищо лошо в това. Това е една игра на рейтинги. Като чета други, сериозни книги, рейтингите излизат по друг начин. Няма смисъл да се замеряме с рейтинги".

Петър Стоянов определи като емоционална грешка връщането си в СДС след края на президентския му мандат, но призна, че не съжалява.

„От обективна гледна точка, от гледна точка на моето политическо самосъхранение, би могло да се каже, че е грешка. Но аз тази грешка щях да я направя задължително. Калкулирах много внимателно нещата. По-леко ми беше да не бъда в политиката, да бъда честен. Но аз съм получил от СДС всичко. Не мога с лека ръка да кажа „СДС го няма, СДС умря". Тава ми причинява мъка. Млади, интелигентни, ентусиазирани хора, които викаха, искаха промяна, на които аз обещах, че няма да ги лъжа, заради тези хора се върнах, не заради апарат" каза Стоянов. И обобщи, че сантиментът му е победил неговата рационалност, но не съжалява.

Макар да посочи, че Синята коалиция не вдъхва ентусиазъм, според Стоянов тя би могла да има бъдеще, но за това се искало много кураж и отдръпване на старите лица. Стоянов изрази надежда на следващите парламентарни избори да влезе в Народното събрание. „Искрено се надявам там да протекат оздравителни процеси, но за това се иска много кураж, иска се и малко смяна на физиономии, на имена. Старите лица поомръзнаха вече, редно е да направят една крачка встрани", каза той.

Истината за „Иване, кажи си!"

Петър Стоянов отговори и на част от въпросите на слушатели, единият от които свързан с крилатата реплика към бившия премиер Иван Костов - „Иване, кажи си! Те ще те разберат". „Въпросът не е между мен и Иван - това беше същностният въпрос за характера на българския посткомунистически преход. Това имах предвид, когато зададох този въпрос. Зададох го прекалено рано", каза Стоянов. И допълни, че според него 10 години по-късно, част от българското общество вече е узряло да чуе смислени отговори. „Тогава хората не бяха узрели да чуят смислени отговори, все им се струваше, че става въпрос за лични неприязнени отношения, а такова нещо просто няма. Ние никога не сме се и карали с Иван Костов, не сме разменяли обидна дума помежду си и сме нямали основа, за която да се скараме", допълни той.

За страстта му към „Бийтълс" и китарата - друг слушателски въпрос - държавният глава Стоянов обясни, че макар никога да не е бил голям китарист, винаги е свирил за удоволствие. „Събираме се от време навреме стари приятели, събираме се стари музикантски среди - там се чувстваш сред по-близки хора. Да речем, че както Бойко се чувства сред футболистите на „Бистрица", така и аз се чувствам сред тези музиканти", разказа той.