На въпрос за листата на коя партия или коалиция ще гласувате на предстоящите избори за депутати в Европейския парламент 22,5% отговарят, че ще гласуват за ГЕРБ, 18,9% - за Коалиция за България, 6% - за ДПС; 5,3% - за България без цензура, ВМРО - БНД, ЗНС, Движение Гергьовден. За Реформаторския блок биха гласували - 5,2%, за АБВ - 5%, НФСБ - 3,4%. „Атака" към момента биха получили електорална подкрепа от 1,9%. Това показват данните от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп", представени на пресконференция.
Проучването е проведено в периода 4 - 10 април 2014 година. Интервюирани са 1250 пълнолетни български граждани, в 125 гнезда, в 86 населени места, предава агенция Фокус.
Месец преди евровота през май, 2009 г., 57% от българите твърдяха, че категорично са решили да гласуват. Активността в крайна сметка се оказа с почти 20 пункта по-ниска. Пет години по-късно, месец преди евровота 44% от пълнолетните българи заявяват категорично желание да гласуват. Логично е да се очаква по-нисък дял от този на заявената засега активност.
Вторичният анализ на данните от настоящото изследване показва, че с нарастване на възрастта на респондентите, расте и желанието да се гласува. Колкото е по-голямо населеното място където живеят хората, толкова по-малко са желаещите да гласуват. От друга страна, най-много посочващи, че категорично няма да гласуват има сред хората на възраст между 30 и 50 години, сред нискообразованите респонденти, сред жителите на малките градове и сред ромите.
Особено висока е готовността да се гласува на предстоящия евровот сред хората, които посочват, че се чувстват представени от политическите партии в сегашното Народно събрание. Близо 70% от тях твърдят, че категорично ще дадат гласа си на предстоящите евроизбори. Това отправя сериозно предизвикателство към голямата част от българите, които твърдят, че не се чувстват представени понастоящем в българския парламент.
Едва една трета от чувстващите се непредставени в парламента са категорични, че ще излязат да гласуват. Пасивната им позиция води до това, че засега статуквото печели, а гражданското общество не успява да се пребори с непредставителността на парламента. Така става ясно, че към момента въпросът за значимостта на политическото представителство е силно размит на фона на жизненоважните проблеми от материално естество.
Предстоящите избори за български депутати в ЕП са много важни - това твърдят една четвърт от българите, участвали в изследване на „Екзакта". Други 37% определят евроизборите като „донякъде важни" за тях. Много важни в персонален план се оказват тези избори за заможните българи, както и за живеещите в провинцията.
Доста по-различна е картината на отговорите, когато задаваме въпроса: „Доколко важни са предстоящите евроизбори за България?". Според 44% предстоящите избори са много важни за България. Други 35% пък ги определят като донякъде важни за страната, според Екзакта.
Почти двойно нараства делът на посочващите, че тези избори са много важни за страната ни в сравнение с оценките за персоналната им важност. Съзнанието, че евроизборите са важни за България носят в себе си преди всичко хората на възраст над 50 години, високообразованите респонденти, заможните избиратели, както и избирателите на партиите, които имат шансове да бъдат представени в бъдещия състав на Европарламента, посочва изследването.
