(и какво не научих от предизборната кампания)
Моментна снимка на случващото се у нас онази утрин разкрива - а) напоителни материали за Калина Крумова; б) сръбски конспирации с Цветан Василев; в) премеждията на марионетките Орешарски и Искров; г) красивата учителка, както и много подобни новини. Прочетете ги след година и няма да имат никакво значение, уверявам ви. Това са скелетни новини. Прочетете ги днес - като остра секира разсичат общественото мнение, цялата държава се тресе. Тия карнавални герои подскачат като бъбриви свраки, опитват се да откраднат от вниманието ни, ама не са като ония свраки на Росини.
Същата утрин имах уговорена среща за кратко 15-минутно интервю, което прерасна в 90-минутно. Подейства ми като онази слепота, която засилва "вътрешната светлина"; потопих се в едно прекрасно презрение към шумния външен свят, там - зад прозорците на лоби бара на Гранд Хотел София, където хвърчат чиновници, министерски коли, предизборни агитатори и разни други, които без оглед на личност и качества препускат в града и "управляват" държавата. С изключен телефон, никакви външни шумове и ненужни медийни залитания по глупави неща, се потопих в два учебни часа, които ме научиха на всички онези неща, на които и два месеца предизборна кампания не могат.
Ето какво научих от Кабаиванска:
- "На мен рядко ми се случва да слушам лошо пеене."
- "Имам страхотен нюх, страхотен инстинкт към таланта. Винаги избирам учениците си така, че да има нещо в тях. Но не само глас. Гласът не е най-важното. Трябва и огънче вътре."
- "Интелектът е много важен."
- "Хората ме срещат и ми казват, благодаря ви за емоцията. Това си спомнят."
- "Тези, които оценяват, нищо не разбират. Но публиката все още разбира. И дава оценки."
- "Равновесие няма. Да ви кажа - операта никак не е важна в наше време. Преди беше много важна и ние, певците, бяхме на голяма почит. Сега на почит са футболисти, телевизионни водещи, друг свят е. Но трябва да живеем в този свят."
- "Защо съм в България вече 15 години за тези майсторски гласове? Виждам, че нивото е много ниско. Виждам, че тези млади хора не знаят какво значи, сега ще кажа една много лоша дума, не знаят какво значи международен пазар, не знаят какво е пазар. Уви, употребявам тази дума. Защото без пазар в нашите години не се живее. Това е законът. На тези млади хора не им е ясно, че те трябва да са страшно подготвени."
- "Трябва да се пригодяваме, за да вървим напред. Имам едно тенорче много добро, но дебеличко. Казвам му, че трябва да отслабне или няма да пее. Той вече смъкна пет кила, ама трябва 25, може би."
- "Не чета музикални списания, но чета всекидневната преса, защото съм много любопитна към това, което става в света. И не си обяснявам много страшни неща, този фанатизъм. През 2014 година това е средновековен фанатизъм. Какво става в нашето време? Този религиозен, национален, шовинистичен фанатизъм. Аз смятах, че човечеството трябва да помъдрее, пък то се връща назад по някакъв начин.
- "Нашата демокрация е неузряла. Много е млада. Криворазбрана според мен. Това са и плодовете на тази неузряла демокрация, която се хвърля върху повърхностните явления."
- "Бих дала един акцент върху училището. Децата не говорят добре. Явяват се на изпит пред мен, задавам им въпроси и започва едно безкрайно ами, ами, ами. Една фраза е трудно да се изкопчи от едно дете."
- "Пред очите ми изпъква моят учител от първо отделение. Това беше учител, който ти поднасяше всичко с едно чувство, с една емоция. Това беше учител, който ни беше говорил за цунами. Преди 74 години. И когато стана цунамито преди 3-4 години, аз си спомних, че моят учител ми беше обяснил какво е цунами. Защо си го спомням този човек, той беше като светило, ние го обожавахме."
- "Трябва да се гласува. Това е дълг. Трябва да се вземе страна - с отвращение или с удоволствие, но трябва да се вземе страна."
- "Надявам се на младите, защото виждам чудесни млади хора. Масата - не. Масата, която е свързана с кръчмите, с пиенето, с бирата, масата е ужасна. Но има много добри млади хора. Много талантливи и много амбициозно съсредоточени."
- "В българския случай има голяма опасност. Младите българи да си намерят живота навън и повече да не ги видим тук."
- "В изкуството няма нищо случайно. За да им бъда лидер на тези млади хора, сигурно има защо. Да ви кажа защо - аз обичам тези млади хора. Обичам ги."
- "Смятам, че успешните хора никой не ги обича много."
- "Кои са богатите хора? Аз не зная. Може би има богати хора с богат интелект, което е нещо друго, а не богати хора с пари. Според мен пагубното е да се внася омраза към богатия, богатият да бъде винаги враг. Знаете ли, в първата американска конституция, мисля още на четвъртия ред пише да не се мрази богатият, защото той дава работа и възможност да работиш."
- "Аз се събуждам и тръгвам по задачи. Имам си едно, две, три. И може би това ме спасява. Всеки ден трябва нещо да правя. И го правя."
- "Гледам днес по италианската телевизия, София Лорен става на 80 години. И си казвам - аз съм още млада."
- "Бях на един тържествен обяд с президента на Метрополитън опера. Дойде един камериер, наведе се към него и нещо му каза. В този момент той скочи и каза, че в този момент са убили президента на САЩ. Сега съзнавам, че съм била на много такива места, в центъра на световни събития. Но не си водя дневник. Хвърлям миналото зад мен и гледам напред."
Това научих след срещата си с Райна Кабаиванска. И още много неща, които изговорихме без включен диктофон. След малко повече от час и половина срещата приключи и се озовах на улицата. Буквално и преносно - озовах се на улицата. Там, където течеше българската предизборна кампания, от която не научавам нищо.
