Според „Екзакта” седем формации ще влязат в следващия парламент
Според „Екзакта” седем формации ще влязат в следващия парламент / снимка: БГНЕС, архив

Ако изборите бяха на 20 септември, ГЕРБ биха получили 36,5 на сто от гласовете на категорично решилите да гласуват българи, БСП - 20,2%, ДПС - 11,9%, а Реформаторския блок - 7,3 на сто. Това показва национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп”, направено между 15 и 19 септември сред 1000 души.

Получените резултати от изследването отреждат място в бъдещия парламент на още три формации - АБВ - с 5,3 на сто, ББЦ - с 5,2% и ПФ - с 5,2% от категорично решилите да гласуват избиратели. Разликата между АБВ, ББЦ и ПФ е дотолкова малка, че подреждането им вероятно ще остане загадка до деня на самите избори, коментират от агенцията.

Най-мобилизиран към момента е електоратът на ДПС - 96 на сто от избирателите на тази партия от парламентарните избори през май 2013 г. възнамеряват отново да гласуват за ДПС. Електоратът на ГЕРБ, както и преди евровота, е по-мобилизиран от този на БСП и в същото време има по-голямо твърдо ядро. Периферията на ГЕРБ допълнително набъбва и поради конформисткия вот.

Данните от настоящото национално представително проучване на „Екзакта” не позволяват да се изключи възможността в следващия парламент да попаднат до седем политически формации, отбелязват от агенцията. Социолозите уточняват, че резултатите са от регулярно национално представително проучване и не могат да бъдат тълкувани като прогноза на агенцията.

55 на сто от анкетираните твърдят, че категорично възнамеряват да гласуват, към 20 септември. В самото начало на кампанията твърдо решилите да гласуват не надхвърляха 50 на сто. Дали този 5-процентов ръст е израз на тенденция или е по-скоро моментна снимка на нагласите на избирателите по средата на кампанията, предстои да установим, отбелязват социолозите.

Според данните 12% от анкетираните твърдят, че са променили решението си за кого да гласуват през първите две седмици от кампанията. Кампанията не е повлияла на избора на 88 на сто. Хората, на които кампанията е повлияла, най-често са избиратели на възраст под 30 години, жители на столицата и високообразовани респонденти. Преференциалният вот би могъл да тушира недоволството от подреждането на партийните листи. Този вот може да се окаже дори спасителен за някои партии - силно да мотивира избирателите им да прередят листите на своите партии, вместо да отидат и да гласуват за други партии, коментират социолозите.

В сравнение с първата седмица от кампанията, изследването регистрира ръст от 6 процента в дела на хората, които възнамеряват да гласуват преференциално - от 25 на сто към 10 септември на 31 процента към 20 септември.

За една трета от българите преференциалният вот на 5 октомври се оказва стимул за участие в изборите. По-често от останалите твърдят, че ще ползват преференция високообразованите българи, хората на възраст над 40 години, заможните, както и жителите на градовете-областни центрове.

Както на евровота, така и сега, избирателите на Реформаторския блок отново най-често в сравнение с останалите възнамеряват да гласуват преференциално - подобни намерения заявяват две трети от тях. Сред избирателите на останалите партии, делът на желаещите да упражнят преференциален вот варира между 40 и 50 на сто.

Настоящото изследване е проведено в периода 15-19 септември, 2014 г. Методиката на регистрация е полустандартизирано "face to face" интервю. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица в 125 гнезда, в 88 населени места в цялата страна. Изследването е реализирано със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп”.