Сблъсъци между силите на реда и протестиращи избухнаха в последния августовски ден пред сградата на украинския парламент. Служител на националната гвардия е загинал, а десетки други хора, повечето от които полицаи, са били ранени. При безредиците са задържани 30 души, очакват се още арести.
Причина за недоволството стана приемането на първо четене на проекта за конституционна реформа, даващ повече правомощия на контролираните от бунтовници източните райони на страната.
Служител на гвардията е загинал след смъртоносен изстрел в главата, съобщиха властите в страната. „Той почина на операционната маса“, каза говорителката на националната гвардия Светлана Павловска. Според Антон Герашченко, съветник на вътрешния министър Арсен Аваков, някои от протестиращите са използвали пистолети и гранати. По-рано през деня бе съобщено за силна експлозия пред Върховната рада.
По данни на украинското МВР 122 души са пострадали по време на сблъсъците. „До момента в спешните медицински центрове са постъпили 44 души във връзка с събитията през деня", пише в съобщение на пресслужбата на украинското здравно министерство. „Огнестрелни рани са получили 21 души, порязвания - шестима, а един е получил мозъчно сътресение", се казва в съобщението. 16 души са се обърнали за помощ заради стреса, натравяне и контузии. Досега силите за сигурност са задържали около 30 човека като според вътрешния министър се очакват още арести. Според него някои от протестиращите са хвърляли устройства с експлозив и са носили тениски с логото на партия „Свобода“.
Вътрешният министър Арсен Аваков обвини крайнодясната партия "Свобода" и нейният лидер Олег Тягнибок за сблъсъците.
„Освен като удар по гърба няма как по друг начин да наречем събитията, които се разгърнаха след гласуването на промените в конституцията пред Върховната рада. Това е антиукраинска акция, за която всичките ѝ организатори, без изключение, всички представители на политическите сили трябва да понесат сурова отговорност", каза Порошенко.
По-рано в последния августовски ден Върховната рада прие на първо четене проекта на конституционна реформа, даващ повече автономия на източните територии на страната, предадоха световните агенции. За този проект на реформа настояваха западните държави. Проектът беше подкрепен от 265 депутати при минимално изискване за подкрепа от 226 депутати. Против гласуваха 87 парламентаристи.
Проектът за реформа предоставя повече правомощия на местните и областните съвети, по-специално на тези, които са разположени понастоящем в зоната, контролирана от проруските сепаратисти. Проектът разрешава създаването на така наречената "народна милиция", допълва Франс прес.
Приемането до края на настоящата година на конституционна реформа, включваща децентрализация на Източна Украйна, е предвиден в Минските споразумения, сключени през февруари между украинския президент Петро Порошенко и неговия руски колега Владимир Путин с посредничеството на френския президент Франсоа Оланд и германския канцлер Ангела Меркел.
Реакции след сблъсъците в Киев
Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини подчерта, че насилието в Киев "не трябва да подкопава изпълнението на минските споразумения".
По думите й внесените в парламента изменения на конституцията за децентрализация ще помогнат за преразпределянето на правомощия между центъра и регионите, което е "важна стъпка към изпълнението на минските споразумения".
Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц също осъди сблъсъците в Киев и призова политическите спорове да се решават по конституционен път.
Германия окачестви като недопустимо насилието в Киев, където приемането на проектозакон за по-голяма автономия на проруските сепаратистки региони доведе до сблъсъци между полицията и крайнодесни активисти, предаде Франс прес.
"Най-остро осъждаме кървавите размирици, които се състояха пред парламента в Киев. Уличното насилие е недопустимо, още повече когато е срещу решенията на избран парламент", заяви германското външно министерство.
Берлин изрази задоволство, че "авторите на насилието не са постигнали целта си" и украинският парламент с приемането на конституционната реформа на първо четене е направил важна стъпка към децентрализацията и изпълнението на минските мирни споразумения.
Русия с безпокойство следи и осъжда проявите на насилие в Киев и смята такива действия за неприемливи, заяви говорителят на руския президент Владимир Путин,
Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС. Песков заяви, че засега се въздържа от коментари по измененията в украинската конституция в частта за децентрализацията, приети на първо четене от Върховната рада. "Засега ще се въздържа от коментари по този въпрос. Нужно е още време", каза той. "При всяко положение всичко ставащо ние разглеждаме като вътрешно дело на Украйна", подчерта Песков.
Източник: БТА, БГНЕС, Фокус
