Всеки 16-и българин е чиновник
Всеки 16-и българин е чиновник / Sofia Photo Agency, архив

Въпреки обещанията за намаляване на държавната администрация, част от министрите са разхлабили колана при назначаването на нови служители, пише "Сега".

А предстои създаването на агенции за електронното управление и за сертифициране на средствата за земеделие от ЕС, ще се структурира агенция за икономически растеж от други две структури, ще има и национален инспекторат в образованието.

Държавната и общинската администрация наброяват 136 465 души, съобщи в петък министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Според статистиката работещите в България са 2.2 млн. Това означава, че всеки 16-и българин е чиновник.

Колко са чиновниците у нас?

Според разбивката на Румяна Бъчварова в централната администрация работят 95 623 служители. От тях над 51 000 са заети в министерствата и администрацията на Министерския съвет, 2631 в държавни агенции, 499 в държавни комисии и близо 16 000 в изпълнителни агенции. Още 24 046 работят в административни структури, които имат връзка с работата на правителството. Териториалната администрация у нас наброява 40 842 служители. От тях 33 117 са на работа в общините, а 1109 в областните администрации. Още 6616 чиновници работят в специализирани териториални администрации. Според нея обаче от 2012 г. няма увеличение на администрацията.

"Увеличаването на числеността на дадена административна структура може да бъде извършвано само чрез компенсирани промени", посочи Бъчварова.

При предходния кабинет на Орешарски земеделското министерство имаше 602-ма служители. Година и половина по-късно служителите на земеделското министерство вече наброяват 654 души. Докато в министерството са назначавани нови служители, числеността на Държавен фонд "Земеделие", който функционира като разплащателна агенция за еврофондовете, е намаляла.

Вкарват шпиони сред чиновниците

Министерството на образованието и науката също е пораснало - от 454 души при предходния кабинет на 480 щата сега. Основният ръст е в дирекция "Структурни фондове", чиито служители са се увеличили от 89 по времето на Орешарски до 115 в момента. С леко набъбнал щат от 2015 г. е и здравното министерство, където вече се трудят 279 души при 253 при предходното правителство. Ръст има в отделни дирекции, например тази за международни проекти, където щатът се е удвоил.

Операцията по разделяне на три на бившето министерство на икономиката и енергетиката доведе до увеличение на общата численост на тези структури от 808 на 881 души. Част от този ръст - 37 щата, е в общата администрация заради нуждата от поддържане на отделни структури в трите министерства - на икономиката, на енергетиката и на туризма. Наред с това министерството на туризма порасна с 15 души спрямо първоначалния си щат от 100 бройки, защото му бяха прехвърлени и концесиите на плажовете. 15 щата бяха отрязани съответно от регионалното министерство, което в момента работи с 636 души. С леко увеличен щат е и Министерският съвет, който в момента наброява 483 души при 426 щатни местна при предходното правителство. МС обаче пое щатовете от бившата програма "Административен капацитет", която бе към финансовото министерство с 44 служители.

Някои министерства не са допуснали разрастване на персонала. Сред тях е социалното министерство, което и преди, и сега разполага със 301 служители. Числеността на Министерството на правосъдието - 250 души, е по-ниска от тази при кабинета "Орешарски" (264), по-малко са служителите и във военното министерство, и в Министерството на финансите.