• Размер на шрифта:
КалендарЪТ © снимка: sxc.hu  

КалендарЪТ

Календарът е система за организиране на дните с обществена, религиозна или административна цел. Това става чрез именуване на периоди от време, например дни, седмици, месеци, години. Най-често използваните календари са лунни, слънчеви, лунно-слънчеви, планетарни и условни.

При завоюването на Египет римляните се запознават с новия за тях начин на времеизчисляване и Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето, с европейската пролет, лято и т.н. По нареждане на Юлий Цезар александрийският математик Созиген създава римския календар, наречен Юлиански. Въведен е в Римската империя на 1 януари 46 г. пр.н.е. и така 1 януари става начало на годината.

В него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни.

За съжаление земната тропическа година (времето, нужно за пълна обиколка на Земята около Слънцето) продължава малко по-малко от 365,25 дни (приблизително 365,242 дни) и така с течение на времето календарът постепенно се разминавал със сезоните. Поради тази причина през 1582 г. папа Григорий въвежда т.нар. Григориански календар, който през следващите столетия е приет за официален в повечето държави.

Григорианският календар е слънчев календар, зависим от периода на завъртането на Земята около Слънцето, който е 365,2422 дни от 24 часа по 60 минути, всяка по 60 секунди. Средната тропическа година е 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45.5 секунди. Тя варира слабо, с една до две минути, взависимост от началната точка. Точната стойност, изчислена на 1 януари 2000 година е 365,242 190 419 дни. Средната година при григорианския календар е 365,2425 дни; за да може броят на годишните дни да е цяло число, през определени периоди, най-често четири години, се добавя един допълнителен ден, 29 февруари, а годината се нарича „високосна”.

Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа. Испания, Португалия и Полша го приемат веднага, Франция - малко след тях. Протестантска Англия приема Григорианския календар чак през 18 век, а Русия трябва да дочака Октомврийската революция, за да го приеме през 1917 г., като се оказва че „Октомврийската революция” всъщност се е случила в началото на ноември. В България Григорианският календар заменя Юлианския през 1916 г.

прочети още ↓ скрий ↑

Още по темата